Има едно чудно творение! Измислено от човешки разум и от човешка ръка създадено... Истински шедьовър на българската архитектурна и хидро-инженерна мисъл, създаден  преди повече от сто години! Там, някъде край град Бяла, събрал спомени за отминали времена и събития, и днес над река Янтра - достолепен и горд, откакто този всепризнат майстор на националната архитектура - Кольо Фичето, го е създал, стои неговият  прочут  каменен мост.

Мостът край  гр.Бяла -  едно от многобройните му  строителни творения, превърнали се в израз  на разностранния му талант на възрожденски архитект, строител, каменоделец и дърворезбар, създател на емблематични за българското Възраждане църковни храмове, мостове и сгради.

Това забележително  за времето си творение, оцеляло до наши дни, спонтанно буди възхищението на всеки турист или преминаващ по този край пътник. Ако и вие, понесени насам от кръговрата на живота, не бързате или решите, че не можете да отминете просто, ей така - поспрете. Поспрете и се заслушайте в шума на Янтра, която приказка разказва за майстора  със златен ум и златни ръце! Приказка - не, по-скоро - самата  истина!

А истината е такава... Някъде през 1865 г.,когато Мидхад паша - тогавашен управител на  Дунавския вилает, решава, че над река Янтра трябва да се построи мост, който да свързва Русчук, Търново,Орхание и София, най-напред се пазари с придворния си архитект. Предложеният от архитекта срок, обаче е дълъг, а исканата сума  от три милиона турски гроша -  неприемлива!

Тогава някой подшушва на пашата, че има в България един майстор -  самоук, но пък, който работи хем по-хубаво, хем по-евтино! Извиква Мидхад паша Майстор Кольо Фичето и му възлага задачата за моста. Поискал майсторът две недели за изчисления. Върнал се в Търново, купил восъчни свещи от една черква и започнал работа. Нагрявал восъка на пламъка, после огъвал и слепвал вощениците. Така направил модел на мост с 14 свода, отгоре равен, а не корубест като старите римски кемери, със проста, но здрава конструкция - тъкмо по вкуса на тогавашния българин. После, от една права тояга си измайсторил рабош, с който отишъл край Янтра да прави измервания на място. Дни наред майсторът обикалял бреговете на реката, газел из студената вода, а по рабоша оставял разни знаци.

Накрая, лично пред пашата, заявява, че мостът ще струва точно 700 000 гроша. Ни повече, ни по-малко! Смаян от дързостта и самонадеяността на Никола  Фичев, Мидхад паша отново го пита дали е сигурен в думите си. Тогава прозвучава знаменитият отговор: "Ако, паша ефенди, не сторя моста до град Бяла за 700 000 гроша и по теркя си, вземи ми главата!"