А Уста Кольо не само изпълнил дадената дума, ами бил и възнаграден богато от турската управа - с орден "Меджидие", заедно с който получил и нотариален акт за земя около Самоводската чаршия в Търново. Мостът, чийто строеж започнал през 1865 г., бил завършен окончателно през 1867 г. с  дължина 276 метра.

Днес, пред поовехтелия вид на Уста Кольовото творение, неволно се замислям... Колко ли от днешните строители на България са готови с такава честност и категоричност да гарантират качеството на  труда си?! Дали можем да оценим и осмислим този български гений?! Или още се чудим -  подобно на  прочутия пътешественик Феликс Каниц, който воден от желание за лична среща с Кольо Фичето, питайки го: " Какви училища си завършил и какви дипломи имаш?", получава най-необичайния отговор: "Завършил съм на Байова ливада" и неразбиращо продължава да пита: "Ама, къде се намира това?" Със сигурност обаче, мостът край Бяла дава повод на  прочутия летописец само четири години преди Априлското въстание, да възкликне в своята книга "Дунавска България и Балканът": " Какво би могло да стане с такъв високонадарен народ, ако можеше едно от нашите многобройни технически училища да се премести на  Балкана?"

В отговор - можем само да гадаем...И да се гордеем, че в този край на предосвобожденска България, преди повече от  сто години, "преминал майстор по земята, издигал къщи и чешми. И мост направил над реката, да виждам другите земи!" В съзнанието ми вече звучи този познат рефрен от популярна  българска песен - и тя, за прослава на създаденото от Уста Кольо Фичев.

И вие, не отминавайте, когато дойдете до тук! Не се поддавайте на скоростта и рутината, а поспрете и потърсете  сред избуялата край реката  растителност  красотата  на  сътвореното от човешка ръка и от човешки разум измислено. Един мост... и неговият създател  ще ви  възхитят!.. И ще ви накарат да се поклоните. От нас зависи само дали ще опазим сътвореното, за да се превърне то във вечност!

Поклон пред българския строителен гений!

Речник:

-кемер - свод, дъговиден покрив

- рабош - някогашно средство за мерене, водене на сметки, отчитане  и други - малка дъсчица или дръвце, върху което чрез врязване на чертици и други знаци се отбелязват сметки, дати и други.

- Орхание - дн. Ботевград