Когато през пролетта разбрах, че ще отида в Констанц на брега на едноименното езеро (тук ще използвам името му на немски - Бодензее), не знаех почти нищо за града и живописната му околност. Чувал бях само, че езерото е голямо, а в университета е защитил докторската си дисертация покойният сръбски премиер Зоран Джинджич. Въоръжен с тези минимални познания, следователно чист откъм предразсъдъци и очаквания, през май пристигнах в Констанц (местните го произнасят Конщанц, което е фонетически по-правилно), за да открия едно от най-красивите кътчета в Германия.

За да стигне човек от България до Констанц, има различни варианти, но най-лесният и удобният е със самолет до Цюрих и после с влак. Бодензее е разположено в югоизточния край на Германия и понеже граничи с Швейцария и Австрия, пътуването дотам предоставя шанса да се разгледат и части от тези страни. Железницата от цюрихското летище ви отвежда за час през тучни нископланински поляни, красиви като детски играчки ферми и китни селца до пограничното швейцарско градче Кройцлинген, преплетено с Констанц. Това е и една от първите "странности" в бодензейския ъгъл - германци, швейцарци и австрийци са омешани в гъстата каша на всекидневието, че дори и езикът не ги издава, тъй като говорят на местно наречие, непроницаемо за чужденеца. В Констанц например живеят много швейцарци, тъй като храната и битовите разходи излизат по-изгодно, отколкото в родината им, докато дори и заможни германци зареждат на бензиностанциите в Кройцлинген, защото бензинът е с 20-30 евроцента по-евтин.

Самият Констанц е също скъп град в сравнение с други германски райони, защото подслонява хиляди пенсионери от цяла Европа, скътали някой друг милион за шикозна вила на брега на Бодензее. Въпреки своите едва 80 хиляди жители градът създава илюзията, че е доста по-голям, тъй като се е разпрострял на значителна площ. В Констанц почти няма високи жилищни блокове, повечето сгради са еднофамилни къщи и вили от различни стилове (предимно барок и сецесион), всяка от които има градина, което създава илюзията за просторен град-парк.

В дворовете няма да видите лехи със зеленчуци, а добре подстригани полянки, цветя, беседки и високи дървета. От началото на XX век до 70-те години към Констанц са присъединени и няколко селца, което още повече засилва впечатлението за селска идилия.