Едно запознанство с членове на Тракийската организация ни отведе в Беломорска Тракия. Предстоеше да се спуснем по поречието на Марица и да посетим Орестиада,  Димотика, Суфли, Фере, Александрополис и родното място на Капитан Петко войвода - Доган Хисар. Очертаваше се възможност и за плаж, така че защо да не открием сезона?

Сутринта се присъединихме към група тракийци, потомци на бежанци от Беломорието, чиито деди са напуснали това взривоопасно място след 1915 година, когато България губи контрол над тези земи и животът става несигурен. Още по-несигурен е обаче, когато част от бежанците се връщат по родните места след един от поредните необмислени договори и по-късно, изпаднали в немилост, тръгват по прашния път към дома - в България. Бях повърхностно запозната с вълненията на тези хора и сега беше моментът да получа информация от първа ръка. Беше ясно, че те страдат при мисълта, че България безвъзвратно е загубила територии, в резултат на антибългарско управление на няколко правителства.

Прекосихме границата на ГКПП Капитан Петко войвода. В автобуса пътуваха и няколко възрастни жени - на около 70 години. Те за пръв път пресичаха граница и искрено благодаряха на целия Европейския съюз за дадената им възможност да пътуват без ограничения. Едната твърдеше, че не е виждала през целия си отруден живот Черно море, а сега наведнъж й се предлага възможност не само да  види как живеят нашите съседи гърците, но и да се полюбува на Бяло море. Каква идилия! Човек никога не знае кога ще се изпълнят мечтите му. Времето беше ясно и поглеждайки през граничната линия  към територията на Турция, Одрин се виждаше като на длан. Двете страни се отделят една от друга чрез река Марица. Не използвахме околовръстни шосета, а минавахме през населените места, за да разглеждаме. Гърците умеят великолепно да украсяват дворовете си и балконите с цветя. Това придава празничен вид на цялото селище. Впечатление ни направи, че много от сградите са оставени на плоча и от покривите им стърчи арматурно желязо. Екскурзоводката ни сподели един много интересен факт: в Гърция не се плаща данък на недовършена сграда. Така че те хитро могат да заобиколят данъчната система като протакат завършването на дадена сграда с години.

Много скоро стигнахме до най-младия град в Гърция - Орестиада. Той е на около 75 години и е в префектура Еврос. На мястото на града те смятат, че е съществувало древно селище, основано от Орест, син на митичния цар Агамемнон и Клитемнестра. Според митологията Орест убива майка си и е прогонен. В последствие основава Орестиада.

Градът, който най-много ни впечатли, беше Димотика. Разположен е на два хълма, това подсказва и името му в превод от гръцки. Считат го за жива обсерватория на балканската култура - откриват се пластове от различни епохи. Намира се на 70 км от  границата и е дълбоко свързан с нашата история. Крум пръв е превзел града, Калоян често го е обсаждал с каменометни машини. Тук се възстановяват Олимпийските игри през 1332 година в чест на раждането на Йоан Палеолог. Йоан Кантакузин е коронясан на самия хълм в църквата Свети Георги. През 1361 г. е столица на Османската империя. Изкачихме се на единия хълм, на който има действащ манастир. По тесните улички, през които минавахме, се натъквахме на остатъци от крепостни стени, скални оброчища, камери, в които траките са съхранявали храна, вода. Местните наричат местността четиридесетте камери и смятат, че е имало таен изход. Разказаха ни легенда, че от югоизточната кръгла кула се е хвърлила принцеса, тъй като се разкаяла, че е дала ключовете от крепостта на турците. Хвърлихме поглед към другия хълм -близнак, а в подножието се намираше ромската махала.

Слязохме в центъра, за да разгледаме и джамията на Баязид I. Тя не функционира, превърната е в архитектурен паметник. Решихме да влезем в църква в централната част на града. Името й не го помня, понеже всички я наричаха Златната църква. Действително тя ни порази с великолепието си - иконите блестяха, сякаш са от чисто злато, също и повечето от орнаментите от украсата й. Пред храма бяха поставили паметник на Константин Палеолог - последния византийски император.

Трябваше да продължим по пътя си към Александрополис. Екскурзоводката ни спомена, че се движим по пътя на коприната - древен търговски път, свързващ някога Китай със Средиземноморието. Суфли е известен с производството на коприна, дори има и такъв музей в града. Обзеха ме мрачни мисли като си спомних как ликвидираха завод Свила в нашия град, а част от машините разбрах, че са били закупени от гъркини. Ето защо толкова българи си намират работа в Гърция - те развиват отраслите си, а ние ги затриваме.