Зеленото око на платения паркинг в стария град приятелски ни намига и дружелюбно изписва свободните места. Доверяваме му се, настаняваме количката и обиколката започва. Централният пазарен площад гъмжи от хора. Едни разглеждат сергиите отрупани с всевъзможни стоки, други на групички обсъждат новостите по света и спорта /може би избора на новия американски президент Барак Обама и надеждата за преодоляване на икономическата криза/.Само едно момче, щръкнало на огромна лъскава топка, наблюдава мълчаливо, дума не обелва. Всъщност "Момчето на топката" /скулптурата има име, но не го помня/ е част от оригиналния проект на "Залцбурска фондация".Предоставят възможност на най-знаменитите интернационални съвременни творци да поставят произведенията си из града да им се любуват хората и то безплатно. Добре че пече слънце иначе с тази тънка бяла ризка ще му е студено на момчето. През зимата ще му треперят партенките. Само че австрийците имат навика да си зачулват паметниците, обличат ги в пластмаси или дърво, пазят ги за бъдните поколения и те да им се радват.

Промушваме се през една две улички и след десетина минути сме в подножието на най-грамадната крепост в централна Европа - Фестунг Хохензалцбург. Кацнала на планината Мьонхсберг на 542 м. надморска височина, стърчи 120 м. над главите ни. При хубаво време се вижда от всички посоки и е най-голямата атракция, украшението, короната на Залцбург.

Има две възможности да стигнеш до крепостта: чрез крепостното влакче или чрез краката. Предпочитаме да вървим по пътя наречен "Котката".В опашката на "Котката" се е сгушило заведение. Аромата на кафе гъделичка носа. Стъклените витринки примамват с пресни, топли лакомства, човек не може да устои. Преди да превземем крепостта се подкрепяме с по едно вухталче /като нашенско мекиче, но с диаметър 23 см./ и голяма чаша страхотно кафе с мляко. Тръгваме с пресни сили по стръмния, но добре оформен и поддържан със стълбички и парапети път. Пред погледа се разкрива невероятна гледка - куполи, кубета, кули, камбанарии - неизразима красота.

Катедралата в Залцбург с ясно очертаната  фасада на двете основни кули и огромната си конструкция запълва картината в стария град. Обграждат я барокови площади и оформят неповторима театрална сцена. Не напразно мястото е обявено от Юнеско за световно културно наследство. Всеизвестните залцбургски музикални празници се провеждат тук, на тези барокови декори. Катедралата впечатлява с прецизни, ясни форми от ранния бароков стил, фасади направени от местния мрамор. Кулите са високи 79 м.,заема площ 99 м., има 11 олтара и побира 10 хиляди човека... много бе... Звънат на седемте й камбани се счита за най-хубавия звук в Австрия. Най-голямата, "Салватор", тежи 14 тона и е втора по големина след камбаната "Пумерин" на виенската катедрала Щефансдом.