Продължаваме по нагорнището, гледката ни съпровожда. Кулите, кубетата стават по-мънички, но за това пък все повече ни се разкрива града. Плащаме такса по 7 евро на човек, преминаваме през първата огромна желязна порта и се потапяме в крепостния свят.

Първата постройка, първата копка е направена през 1077 г. Всеки кардинал, княз, владетел от тогава до ден днешен строил по нещичко, та сега заема 30 000 м² площ. Катакомби, работни помещения, кули, гърмящи топчета, църкви, прекрасни вътрешни дворове и какво ли не - цяло селище с дълга история и доста забележителности. Особено внимание заслужават: помещения на княз от средните векове, музеяt на крепостта, залата "Светът на марионетките".

По големите тераси, надвиснали като гроздови чепки над града, се любуваме на сияещото небе, на сияещия Залцбург. Цените в крепостния ресторант с голяма тераса се оказват също сияещи, направо заслепяващи. За една супичка без хляб - 9 евро, за шницелче - 18 евро. Нащраквам няколко снимки и подминаваме.

Спускаме се по Мьонската планина. Джозеф ми разказва за мъжка професия типична само за Залцбург, а именно Бергпуцер - планински чистач. Тя съществува от 1699 г. Тогава огромно скално парче се е сгромолясало и разбило две църкви и 13 къщи. Починали са 230 души. На пролет, след като се стопи снега, специално обучени мъже се спускат с въжета по отвесните стени. Почистват, режат, изчукват скалите, от където падат отломки и така предотвратяват нова катастрофа. Планинските чистачи са на голяма почит и уважение, като коминочистач, носят късмет, здраве и сила. Оглеждам се, но освен отвесните стени и живописния град не виждам такива. Те отдавна си бяха свършили работата и то както трябва.