От терасата на музея "Модерно изкуство" лицето на Залцбург се откри с цялото си великолепие. Ярко се открояват крепостта Хохензалцбург и Катедралата. Срещу нея с тъмно червено покривче строената през 8 век францисканска църква. Макар и малка тя не отстъпва по значение и стойност на самата Катедрала. Вижда се черният купол с двете кули на Университетската църква и ред други забележителности.

Река Залцах тече елегантно през града. На брега й, заобиколена от кестени, се кипри евангелийската църква "Исус Христос". Единствената й кула стърчи гордо и като антена прихваща слънчевите лъчи. Магическо местенце. Много ми харесва. Сядаме на пейка и наблюдаваме любовната игра на слънцето с водата. Чудно!

Недалеч е "Гетрайдегасе", най-известната търговска улица в Залцбург. Дължи своя чар на богато украсени табелки и магазини, на артистични портали, подържани фасади, на идилични аркадни дворове. Всеки двор сам по себе си е едно художествено произведение, има неповторима атмосфера. На тази улица номер 9 се е родил Волфганг Амадеус Моцарт. Тук е проплакал за първи път, получил е първата си плесница и композирал първите си произведения. Къщата е музей, по стените й се вее австрийското знаме. Не успявам да направя снимка от близо, улицата е море от хора.

И тъй като сме на моцартова вълна посещаваме първия сладкарски цех на прочутите "Моцарткугел". Пред вратата ни посреща /макар и от пластмаса/ самият Моцарт. Оттук значи са започнали да се търкалят моцартовите топки по целия свят. През 1865 г. се сетил човек и започнал да върти шоколадовите топченца. Предават си занаята и рецептурата на фамилията от поколение на поколение и продължават да ги правят ръчно. Оригиналните топченца са обвити в сребърен станиол и декорирани със синички емблеми. Купуваме и си хапваме екстра класа шоколадови бонбончета.