При население от 9 милиона Португалия приема за година 9 милиона туристи. В повечето случаи те си тръгват с планове за следващото посещение.

Най-западната точка на Европа - Кабо да Рока, е сред притегателните места за всеки уважаващ себе си пътешественик. Пътят до там вече е известен на все повече българи, уверява водачката ми в Португалия- Гергана от Карнобат. Установила се в Лисабон преди 11 години и е убедена, че няма да се върне в родината заради неуредици, лошо здравеопазване и несигурност. Все по-често има заявки да посреща сънародници- заможни ценители на екзотични уикенди, младоженци и групи.

Гергана пътува 20-25 минути от дома си до центъра на 3-милионния Лисабон с метро и градска железница, разстоянието е колкото между Аксаково и Варна. Общественият транспорт работи перфектно, а по седемте тепета на столицата постоянно вървят малки трамвайчета. Маршрутите им не са променяни повече от 100 години. На много места можете да наемете мотопеди, велосипеди, файтони и др.

Но очарованието на идеално подредените успоредни и перпендикулярни улици в центъра на Лисабон се усеща най- ярко, докато вървите пеш по „Руа Аугуща"- лисабонската „Витошка". Но на „Руа Аугуща" отлично кафе в лъскаво заведение е само 70 евроцента.

Главната улица тръгва от площада на Дон Жоао I - „Росио", а мястото се мие от Атлантическия океан и не се изисква голямо въображение да си представиш как натоварени с несметни богатства кораби спират сред невъобразимо и нестихващо гъмжило. В момента започва възстановяване на порта по рисунки от 15 век и така неуморните португалци ще си осигурят още повече любопитни гости от цял свят.

Дон Жоао знаел цената на разширяващите се контакти и не се поколебал да заложи на  откривателите и пътешествениците, за да превърне Португалия в най-голямата империя на Европа. Синът му- инфант Енрик, бил в мисиите на Васко да Гама и изпълнявал бащината заръка да изследва света и да изсипе богатствата му от колонизираните земи.

В по-ранен период обаче- през 1290 година, в Лисабон се учредява университет, и към новооткритите земи пътуват не събрани заради приключението моряци, а подготвени екипи, на които не случайно модерна Европа дължи първите точни географски карти. 

В памет на смелите мъже Португалия е вдигнала монумент на първооткривателите. През 1992 г.- за отбелязване на 500 години от откриването на Америка, в Лисабон е създадена цяла крайбрежна зона- в близост до манастира Жеронимус и кулата на Белем. Манастирът всъщност е  мястото, където мореплаватели, търговци и духовници по няколко години подготвяли пътешествията. Там е и гробът на Васко да Гама.

Кулата на Белем е добре запазено средновековно съоръжение, което според местните хора е символ на чудесата на Христос. През 1755 г. имало страшно земетресение, крайбрежно цунами предизвиква вълни от по 10 метра, а загиналите са над 90000. Океанът настъпва дълбоко в сушата и помита почти целия Лисабон. Необяснимо как кулата на Белем, която е на самия бряг, остава цяла. През 1993 г. местният Ротари клуб я превръща в отличен музеен обект.

Необяснимите неща са основно в главите на туристите. Защото дълбоко вярващите португалци- по официални данни 85% католици, виждат в оцеляването на малката крепост божията промисъл.

От крайбрежната мемориална част се открива чудесна гледка към най-голямата статуя на Христос в Европа. Тя се издига на 200 метра и е съградена със средства, събирани от португалските жени само по време на неделни църковни служби. Статуята наподобява тази от Рио и е  благодарност към бог, който опазил Португалия от участие във Втората световна война. Картината се допълва от моста „25 април", дълъг 3 км и носен само от две колони. Той пък е копие на моста в Сан Франциско, изграден е през 1966 г. и досега не се е налагало да бъде ремонтиран.