Хелзинки е най-северната европейска столица. Намиращ се между Швеция и Русия (и двете държави по някое време са властвали тук), градът е изпитал своят дял от несгодите по време на съществуването си, но откакто е отвоювал независимостта си от Русия през 1917 г., той процъфтява. Анжела и аз щяхме да посрещаме Нова Година по финландски. Автобусът за центъра на Хелзинки беше удобен и евтин. Хотелът ни, Simonkentha Scandic, се намираше на много добро място. Вече беше тъмно, когато пристигнахме на централната автогара, но ни отне само няколко минути да намерим хотела.

На следващата сутрин, 31-ви декември, станахме, закусихме и излязохме на разходка. Бяхме си мечтали за снега и скрежа над Хелзинки, но всъщност ни дойде в повече. Небето беше навъсено и ниско - един от тези дни, за които знаеш че няма да настъпи подобрение на времето. Въпреки, че беше почти 10 сутринта, слънцето едва беше изгряло преди малко повече от час.

„Не бих могла да живея тук през зимата" каза Анжела, докато вървяхме към центъра. „Обичам да има повече слънчева светлина отколкото тук."

Аз кимнах в знак на съгласие. Нищо чудно, че Финландия беше десетата страна в света по брой на самоубийства. "Мда... а и слънцето залязва в 3:15 часа".

Стигнахме до Площада на Сената и пред нас се откри впечатляващата катедрала Хелзинки. Построена през 1852 г., тази великолепна катедрала е една от главните туристически забележителности. Стояхме и й се наслаждавахме, а площадът пред нас се подготвяше за нощното празненство. В единия край на площада имаше огромен екран и още по-огромна сцена. По-късно тази вечер ние щяхме да се върнем тук, но за момента само се увихме по-здраво с шаловете си, нахлупихме си по-надолу шапките и се отправихме към нови обекти.

Друга известна забележителност на Хелзинки е катедралата Успение. Тя е проектирана от руски архитект и е построена през 1868 г., и е най-голямата източно православна църква в западна Европа. За съжаление Анжела и аз не можахме да влезем в катедралата. Тя беше затворена, както всеки един понеделник през зимата. Всъщност, това не беше единственото място, което беше затворено. Музеят на дизайна, който много искахме да посетим също всеки понеделник не работеше. Затова разгледахме картата и се насочихме към следващият туристически обект.

„Обърна ли внимание на хората наоколо?", казах аз, докато се мотаехме по един хълм по пътя за пристанището. Имах предвид външният вид на някои от финландците, с които се разминавахме.

„Имат тъмна коса, а не руса, както на хората в Швеция или Дания. Изглеждат като онази певица от Исландия - Бьорк."