Аз бях предпочел предпочетените и от Юнеско Шкоцянски ями, намиращи се недалече в същата карстова област Крас (от немското име на която идвало и самото нарицателно карст). А името на селцето от две къщички и църквичка Шкоцян, загнездило се на скален мост между две от най- дълбоките карстови ями (в българския смисъл) идва от името на църквичата - Св. Канциан. Ямите в словенския смисъл на пещера не е разрешено да се снимат отвътре, предполагам заради многочисленото превъзходство на туристите и фотоапаратите над прилепите (netopirji, слов). В Шкоцянските пещери влакче няма, но километри просторни сводести зали с много образувания и цял подземен каньон с буйна река има. Чудеса на природата. И в България в Предбалкана и Родопите има понори и карстови пещери, но тук мащабите са много по-големи. Даже се твърди, че единият дял, Тихата пещера, към който се влиза от сравнително широко и отдалеч видно (с добър фенер, разбира се) гърло, но поне 50-100 метра над речното дъно бил открит цял век и след усвояването на самия каньон.

Любляна е симпатична миниатюрна столица с миниатюрна рекичка (Любляница), миниатюрно замъче и барокова катедралка и не съвсем миниатюрни бетонни контрибуции в пейзажа от Титово време. В центъра преобладават архитектурните стилове от началото на XX век, след като силно земетресение е разчистило терена през 1895. Пак добре, че не е го е разчистило през 1963, че да е тотална доминацията на Титовите контрибуции като в Скопие. В неделя по крайбрежните улици бяха подредили сувенирно-антикварно-артистичен битпазар, та се бе събрал живот и вдигнала приятна глъчка, допринасяща за градския уют. Включително в Старата мачка, където седнахме да се видим и пийнем биричката (Юнион или Лашко) с дамите и да обсъдим забележителностите.

Една от тях е паметник на император ... Наполеон I. Паметникът е замаскиран като паметник на прогресивната френска революция, но златната глава и цитатът със златни букви са си точно на Наполеон. Явно защото с неговото време е свързано най-голямото териториално разширение на люблянската империя под името Илирия - от Марибор до Дубровник - словенският аналог на Симеонова България или Стефан Душанова Сърбия, просъществувал от 1809 до 1813. А в градския музей, сред безсъдържателна, но естетски подредена по абстрактни теми от люблянския бит през вековете експозиция, попаднах на временна фотоизложба за словенското дисидентство от края на 80-те, когато очилати брадати интелектуалци-неформали, същи членове на Екогласност или Клубовете за гласност и преустройство, правели митинги в кампанията срещу присъдите по Делото на Четиримата (словенски дезертьори от федералната армия).

Нащраках цял куп шарени снимки от райончето на бившата казарма на впоследствие оттеглилата се федерална армия на ул. Метелкова, където още по-неформално настроени бохеми се самонастанили в комуна и до ден днешен си прекарват времето в пушене на трева, пиене на бира, игра на федербал, алтернативно изкуство и музика от всякакви жанрове. С изключение на расистко-скинарски маршове. Там са отворили и един хостел Целица в бившия казармен арест (или беше политически затвор?) Бил най-"хипият" хостел в света според Lonely Planet, където hip се превежда приблизително като "в час с най-новите тенденции от младежка гледна точка" и е по-силно от trendy. На гостите освен нар в дизайнерски аранжирана килия се предлага и безплатно да поразкрасят стената със спрейове, както диктуват собствените им вкусове. Ако караш мини, можеш да си го паркираш точно пред хостела. По-голяма кола трудно би влязла през тесния проход между тухлените стени, а на по-официалната порта отдавна и е раждясал катинарът, след като федералният старшина е отнесъл ключа в Белград.

И макар да беше върхът на сезона за музика, танци, йога и прочие купони на открито, и в Любляна злобата на деня беше олимпиадата в Пекин. Особено след като техният човек взе златото на чук и се изравниха по медали с нации от категорията на Канада. А кой ли зевзек е измислил да се хвърля точно чук? Надали е словенец. За диск сме виждали антични статуи, гюлето има универсално-генерична форма, копието плаче да го метнеш по някого. Ами чукът?