А най-лошото е, че не мога да мрънкам на Деси, защото аз съм избрал дестинацията, времето и всичко останало. Тя, уви, е фен на ранното ставане и е жизнена и свежа като репичка. Намира даже сили и желание да закуси в самолета, кафенце да изпие и да ми разясни подробно маршрута от летището до хотела, използвайки цяла купчина, принтирани от нета помощни материали. Кафето, разбира се, не й прощава и на летището в Мюнхен спринтираме към тоалетните и съответно за малко не изпускаме връзката си за Хамбург.

Въпреки подробния предварителен рисърч обаче, на летището в Хамбург доста се помотваме преди да намерим нужния ни транспорт. Навсякъде има табели упътващи към метрото, но не и към директния шатъл. Накрая с помощта на любезен полицай се оправяме,  автобусът тръгва на всеки 10 мин и въобще всичко е фантастише. Летището в Хамбург се намира в самия град, почти като софийското. Така че има-няма след 20 мин сме вече в центъра. Оказва се даже че хотелът ни е точно срещу спирката на шатъла и централна гара, на супер комуникатовно място. С това поне съм уцелил. Стаите са ок, парното бумти на шест, само дето няма вана, а душ кабина, което уви само от мен се приема като драма. След кратка пауза за освежаване и телефонни разговори с Родината излизаме да хапнем и поогледаме. Хлътваме в първата изпречила ни се пицария. Менюто е изцяло на немски, персоналът не говори английски. Нещо типично между другото за целия град, както забелязваме по време на  престоя ни. Налага се да се оправям с моите скромни познания по италиански. „Скузи синьоре", „кианти", „мольто грацие", „туто перфето" гарнирани с много жестове и мимики. Ето го и резултата:

Времето обаче е по-хубаво от София, няма вятър и даже чат-пат се опитва да пробие слънце. Народът е излязъл на съботна разходка и живот кипи навсякъде. Някакъв луд негър просяк се опитва да ни предаде урок по немски, група брейкъри разцъкват фрийстайл пред тълпа тинейджърки... лудницата е пълна. Хамбург е вторият по големина град в Германия с население почти 2 милиона жители. Образуван е на мястото където Алстер и Биле се вливат в Елба. Тя пък милата след още стотина километра се влива от своя страна в Северно море. Много вода, много нещо. Въобще Хамбург целият е построен върху вода и е пресечен от стотици канали. Повечето стари сгради се държат на огромни дървени пилони в основата си, като например прочутото Кметство  - един от символите на Хамбург. Местните твърдят, че това е градът с най-много мостове в света - повече от тези в Лондон, Венеция и Амстердам взети заедно. И нищо чудно да са прави. Такива са маниаци на тема вода, че са преградили изкуствено Алстер и са си направили две вътрешни езера. Разделя ги моста Кенеди, а по-малкото е точно до площада на Кметството.

Лятно време, разправят, било често срещана гледка да видиш платноходка и автобус рамо до рамо да борят трафика. Другото, което ми е странно на мен са чайките. В Хамбург гълъби няма, но чайки щъкат наляво и надясно и крясъците им огласят града денонощно.

На другия ден времето се разваля. Излиза свиреп вятър, който забива злобно острите снежинки като игли в лицата ни. Решаваме да се отдадем на музеи. Първи в списъка е Музеят на митниците (Zollmuseum). Намира се в крайбрежния квартал Хафен сити и влизаме вътре само защото е първият изпречил ни се насред ужасна виелица. Оказва се обаче интересно местенце. Наред с разните хитроумни скривалища за дрога и контрабанда като резервни гуми, тайници в седалки, касетофони, статуи и прочие има и доста други любопитни експонати. Ще спомена само нещо добре познато на нас българите - цяла секция посветена на ментета. Нещо като мини Илиенци.