Внучката ми в Кюстендил, където  е базовият лагер за щурмуване на един връх, па макар и по-нисичък - надморската височина на хубавото градче Свети Николе е само 271 м,  казва, че се съмнява дали имам ум. То даже не е атака на връх, защото от Кюстендил доста слезнахме надолу и като височина, и като южнина!? Но внучката не е  единствената - и в Пловдив приятелки ми го казаха, загрижени за моята цялост -  как ще тръгна при един съвсем непознат човек, па макар и от 2005 година да си пишем с него, а отскоро имам и още една приятелка там. Съученичка, дето все още въздиша по една ученическа любов - вече в Щатите, ми чете конско, че тя не се е навила да иде при него, а аз къде съм хукнала! Пък да не пътувам зад морета - океани, Македония е на 50 лева разстояние - един билет за автобуса туда-сюда! Но аз съм си Близнак - никого не слушам, освен своя собствен близнак, те пък двамата близнаци  се обединиха - и ето ме , хващам пътя! В Кюстендил внучката да си чака бебето, че през май, живот и здраве, е решила да ме прави прабаба - ле-ле-ле, каква прабаба-пътешественица ще си има бебока!

Следобеда на 4 март отиваме в турагенцията „ Бохемия", купувам си билетчето, предвидливо, като западна турист-бабка, си правя и застраховка даже! Канена съм за 10 дни, но да не ставам нахална, ще си дойда на осмия ден - все едно, че съм изкарала там сътворението на света и малко отгоре!? Обаче билетът ми е опен - с отворена дата за връщане, всичко се случва! А синчетата да не се надяват, че ще е в една посока само, нали мама ще плаче за тях, но те за мен - не!!!

А идва и нощта - мисли, чувства, опасения - всичко ми се извъртява в главата, тя пък се завъртя в най-медицински стил - както си лежа и ми се вие свят!? Къде съм тръгнала и аз като пенсионерка, навила си на харча! Да са ми живи и здрави - най-вече голямото синче! Но с вертижния ми синдром - до тук! Подхваща ме туристическият живот на другия ден, приятните срещи, новите преживявания и няма нищо, от което мога да се оплача в здравно отношение. Само една единствена сутрин се събудих с главоболие, което не ми се е случвало още от учителстването!!!

Пътят беше добър, на митницата нямаше проблеми, само една жена, дето ни забави, но пък си починахме добре - от там надолу едни завойчета, като Троян - Кърнаре, макар че не е така високо. Тая въпросната дама да помъкне едно телевизорче, сякаш в Македония си нямат, че й взеха митото съответно. Чувам македонският митничар да пита има ли за ЦАРИНА, съвсем непозната дума, но нали съм си руска филология,  пък и познавам историята - бързо схванах, че това е мито! Нали на царя се е дължало едно време!

През всичкото това време - от пристигането ми в Кюстендил, до преминаването на митницата, Мирко ми звънка - да знае къде съм / да не се загуби скъпоценната пътьом!?/ и кога пристигам в Куманово. После научих за ударенията на думите - винаги на третата сричка отзад напред, това е в по-големите думи, разбира се, но да го напиша още сега, че да се знае! Наближава вече Куманово, като минахме през един хубав град, бял и слънчев ми се видя при залязващото слънце - Крива Паланка, реката пък Крива река. Там в района, не знам на мен ли ми се стори така ,или е наистина - има друг вид тополи, едни златно-сребърни тополи ми се видяха сред проблясъците на Слънчо, с едва загатнато зелено по голите им клони. И птици кръжат над тях, кацат и сякаш искам да им чуя гласа сред автобусния шум на мотора.

С наближаването ми се увеличава  малко напрежението - ами изведнъж ако не ме чакат?! Даже си правим шега с шофьора, че на връщане от Скопие може и да ме прибере обратно в България. Но на автогарата всичките ми опасения се стопяват за един миг, гледам не един, а двама мъже търчат към автобуса. Веднага познах кой е Мирко от тях, защото миналата година най-после си сложи снимка на сайта за Знакомства. Бях го заплашила, че няма да му пиша повече, ако няма снимка. Заради мен ли, заради някоя рускиня ли - снимката цъфна на сайта! Една прегръдка за запознанство на живо и тръгваме към автобуса за Свети Николе. Говорим си - разбираме се - все едно, че сме се разделили само за няколко дни и сега се виждаме пак.

Като примерна туристка се бях приготвила, четох за градчето, макар и на македонски сайтове, знаех най-главното. Градът се намира в централната част на Република Македония, в Овчеполската котловина.  Обаче тази котловина ми се видя почти като поле, с възвишения покрай нея. От Куманово е на 43 км на юг. Научавам после, че телефонният код е 032 - като в Пловдив, да внимавам като звъня какъв номер набирам. А и друго съвпадение - Пловдив е град-побратим на Куманово! Градската река, СветиНиколската , й казват Азмак - ами че то и в родната ми Нова Загора реката е Азмак, пък града ни  го назоваваме на шега Азмак-Сити!?