Летището "Ататюрк" в Истанбул е грандиозно. Покритият многоетажен паркинг е точно срещу чекинга. Трафикът - невероятен. Полетът от Истанбул до Ташкент продължава четири часа и четиридесет минути. Обратният полет - пет часа и половина. Стюардесата ми обясни: на връщане цепим движещия се със земята въздух от запад на изток. Изучих Ташкент от Гугъл и знаех къде е офисът на фирмата, в която отивах. От фотофорума им се свързах с първата попаднала "форумка", като реших, че ще е стара мома без външен чар. Да ви обяснявам ли че познах. Виждам, телефонът й близък по цифри с този на фирмата и споделям. - Че те, казва, са в нашия двор! То бива съвпадения, ама чак толкова...

На летището ме посреща с - познахте - "Деу" - те там си ги произвеждат - местен шофьор на нашите и много се шашна, като му показвам по кой път да минем. Узнавам, че се е оженил неотдавна (не понасям за минало време "скоро". То е за нещо предстояще!). Питам построил ли си е къща. -А, не! Аз още оградата не съм завършил!

Там оградите са 2-3 метрови. Във вътрешния двор тече всичкият семеен живот, скрит от чужди очи...

Бил съм в Узбекистан като студент преди (спокойно!)... петдесет!! години и основен интерес за младите дипломанти представляваха "фустите", както казва Иван - мой приятел и наставник в живота. За други впечатления не стигаше времето.
А за любителите ще кажа: кръстоската между местни хора и европейци дава страхотни красавици! Тука те са една трета от населението. ("Великият" агроном Мичурин все кръстосвал сортове , че да получи ябълки като нашите. Не е известно дали е успял, обаче: вечер все кръстосвал на жена си краката и ...останал без деца!)

Узбекският е един от тюркските езици с много понятни думи за тези, които знаят стотина турски."Узбекистон Хава Йоларъ": хава - въздух, йолу - път по турски. Какво да ми превеждат. Возят ме край Парламента с националното им развято знаме. Ловя се на бас, че ще кажа как е по тяхному знаме. -Байряк! Казвам и ставам силно техен човек.

На 80 километра източно от Ташкент в планината Тян-шан, на река Чирчик има построен голям язовир, където в жегите лятос си почиват тези, които могат да си го позволят. Недалеч е прочутият ски-курорт Чимган.Турците са построили четири-пет внушителни хотела за по около три, три и половина звезди. Но освен плуване и риболов, няма какво да се прави.

Моят човек строи "Развлекательный комплеск" с боулинг зали, спортни арени, фитнеси, сауни и други СПА неща. (Изрових в Мрежата етимологията на СПА. SPA - Sanus Per Aquam - здраве чрез вода, и споделям, за да си спестите усилията.)
Стая в хотела, храна с нашите бачкери, от които са пропищяли местните булки и мъжете им. Даже българите - въздържатели вземат по бутилка Слънчев бряг и го изпиват, като са в чужбина. А тези, на които жените не са им правили особено впечатление стават стават жребци-разплодители. Или почват да се хвалят...
Страхотни пържоли, туршия и десетки бутилки айрян в хладилника.

Правя проект, за който бях поканен. Преимуществено в резиденцията на моя хазаин - Димо, който строи тук, както казах. Живеем в хасиендата му. Сграда на два етажа в двор от три декара, с поливана и стригана ливада, цветя и... бананови ...не, не дървета, нещо кото фикус с големи листа. Градинарят ги очисти - все едно не издържат жестоката зима, а по тях имаше бананчета, като фъстък големина.

На първия етаж два хола по стотина квадрата. За пушачи и за не-. Прекрасно обзаведена с всичко кухня и баня, тоалетни. На втория - апартаменти и стаи за гости. Газовото отопление бичи ден и нощ.