Меден месец, не в Париж, не във Венеция, а във Виена… Като оставим настрана отново досадното пътуване с автобус и почти 5 часовото чакане на границата на европейския съюз, пристигаме във Виена…

Ще спим за по-евтино (за да останат пари от сватбата и за купуване на диванче) у Иван и Ели, приятели, които живеят там.

Така започва престоят ни в този стар европейски град...Юни месец е. Времето обаче не е много топло. Дори първите дни вали, но да се разхождаш под дъжда, с чадър, с човека, когото обичаш, съгласете се, си има своя чар...

За да се придвижваме из града трябва да ползваме метрото (билетите се купуват от автомати, но ако не знаеш някой от европейските езици си загубен, освен това никак не са евтини, така че планираме маршрутите така, че да ползваме транспорт по-рядко).

Започваме обиколката на забележителностите с прочутата Виенска опера. Наоколо навсякъде има момчета и момичета облечени а ла Моцарт, продават билети. Представленията, за съжаление са доста скъпи, иначе предлагат всякакви разновидности на билети, дори има за бедни студенти - билети за правостоящи в някой ъгъл. За наше учудване предлага се дори организирано посещение на операта, като музей, с екскурзовод.

Решаваме, че поне това трябва да видим и се нареждаме на дълга опашка, представете си, опашка за билети, за култура..... има страшно много хора, все туристи от различни страни. Сформират се четири групи (две с английски език, една с френски и една с немски). Нашата екскурзоводка е начинаеща и едва за втори път изнася беседа - много е мила и се притеснява. Намират се и такива досадници в групата, които мърморят и се заяждат с нея, това явно е общочовешка черта, не само наша родна, както си мислех аз. Виждаме всички зали на прочутата опера, фоайетата, дори минаваме зад кулисите, много е интересно…Отпред се продават всевъзможни сувенири, свързани с оперното изкуство.

Разхождайки се виждаме една от тези живи статуи на Чарли Чаплин, понеже ръми леко той е с чадър. Пускаме някакви дребни монети в шапката и той помръдва, дори ни прегръща с усмивка и се снимаме с него за спомен...кръщаваме го Дъждовния Чарли...

Умирайки от глад, сядаме в едно кафене да пробваме дали са вкусни виенските кифли във Виена. За да спазим правилото се държим в „Рим като римляните”, пием виенско кафе...Смешното в този случай е, че моят „чисто нов” съпруг решава да ме впечатли с познанията си по немски език (втори език в гимназията, която е завършил при това преди години, за да си спомня нещо...) и отива да поръча на немски. С една доволна физиономия започва да обяснява нещо на продавачката, но тя явно не оценява по достойнство неговите познания и директно му заговаря на английски, при което доста се посмях ...

В магазинчетата за сувенири се впечатлявам от тези с репродукции на Густав Климт, много красиви чинийки, чашки...

За вечеря отиваме в японски ресторант заедно с нашите приятели. Плащаме по 10 евро на входа и сядаме на една от масите, които са наредени покрай мини поточна линия, по която минават най-различни ястия в миниатюрни чинийки. По средата е японският готвач и докато хапваме наблюдаваме и това как той приготвя ястията. Ресторантът е пълен с виенчани, понеже е събота. Пробваме за пръв път суши – парченце много тънко нарязано филе от риба поставено върху ориз. Опитваме и други морски специалитети. Скоро по-всички маси се натрупват купчини от чинии...

Другото интересно нещо, което виждаме във Виена са разбира се дворците и катедралите.

Катедралата в центъра е впечатляваща и е един от символите на Виена. Разглеждаме и книгата, където вярващите пишат по нещо с надежда то да се сбъдне. Никой не бе написал нищо на кирилица и ние веднага го правим...Ако я посетите и потърсите книгата от юни 2004 можете да видите какво сме написали, защото и ние вече не си спомняме....

Посещаваме и Дантелената църква, която се намира близо до университета. Той също представлява старинна колоритна сграда.

Впечатляваме се от мащабната реставрационната дейност, която се извършва почти по всички културни паметници и се радваме, защото наистина сградите са доста стари и доста потъмнели от времето...

Посещаваме двореца Белведере и лятната резиденция на кралете – двореца ”Шон Брун”.

И двете сгради са мащабни, имперски, с огромни, добре поддържани и красиви градини, такива дворци липсват в България...

Шон Брун има арка, разположена малко над двореца, предполагам, че са я използвали, когато са правили концерти на открито, гледката е чудесна, там има и панорамно кафене...Красив е и фонтана на Нептун, който е в непосредствена близост.

А в огромния парк около двореца, човек може да се разхожда цял ден.