Закътана в края на Арабския полуостров, на юг от Саудитска Арабия и на запад от Оман, Йемен остава в сянката на по-известните си съседи, периодично въвличани в регионални конфликти, частично и поради богатите си залежи на нефт. “Йемен е Европа през 16в.” – твърди Андрю Кокбърн, който заедно с фотографа Стив Маккъри обиколиха страната, създадена през май 1990г. Естествено, кралства и империи тук са се издигали и падали повече от 3000г., но допреди десетилетие съществуваха две държави – Народно Демократическа Република Йемен/първата и единствена в арабския свят социалистическа държава/ и Арабска Република Йемен, които се обединиха. Новата държава прие демократична конституция и пое по пътя на възхода.

Независимо че голяма част от йеменци са предимно мюсюлмани и араби, ниските къщи със сламени покриви по западното крайбрежие приличат повече на тези в Африка, чийто бряг отстои само на няколко мили през Червено море. Зад Тиама се издигат планините, сърцето на племенен Йемен. Те започват от границата й със Саудитска Арабия и вървят надолу към Аденския залив. Това е необикновено красив регион със скалисти върхове и тесни долини. Селца и замъци, построени от камъни, увенчават върховете и носовете, опасани от тераси, които свидетелстват за неспирните усилия на фермерите да уловят и насочат скъпоценните сезонни дъждове към земите си. Сана, столицата на Йемен, е разположена в малка долина в центъра на тези планини. След като за последните 30г. тя удесетори населението си, градът се разрасна чак до полите й.