Вярата в благотворителния му ефект е безгранична. “Когато подъвча малко, мога да говоря английски, но днес още не съм” – крещи един продавач на арабски на пазара за куат Хасаба срещу Андрю. “А ако аз подъвча, арабският ми ще стане ли по-гладък?” “Приятелю, ако подъвчеш от моя куат, ще пееш като славей на арабски” – отговаря в типичния стил на търговците от изтока той. Легендата твърди, че куатът бил открит, когато един овчар забелязал как животните му настървено нападат листата на някакво растение, а после били силно превъзбудени. Той решил сам да го опита и с изненада открил, че е в състояние да седи буден цяла нощ, отдавайки се на молитви. Решавайки, че това е божие откровение, арабите приели куата като растение, пратено то Господ, за да могат те, простосмъртните, да му отдават почит ден и нощ.

Не е нужно да дъвчете куат, за да забележите, че в областта Хадрамут, в централната южна част на Йемен, цари атмосфера на безвремие и спокойствие. Най-очевидно е то в град Шибам, където стройните, извисяващи се постройки от кални тухли се намират в пълна изолация по средата на един от най-големите оазиси. Късно следобед, тълпи от туристи, въоръжени с камери застават на някоя скала срещу града, за да заснемат магията на залязващото слънце, потапящо града в злато.

Докато се разхождате из него, трябва да внимавате да не надникнете през някой от прозорците на близките къщи, покрай които минавате. Смята се за невъзпитано и ужасно грубо да се бъркате  в уединението на местните жени, които прекарват толкова голяма част от живота си заедно, че са развили свой собствен език, едва разбираем за околните. Те никога не са показвали лицата си на друг, освен на семейството си, никога не са работели, никога не са управлявали кола. Ходят покрити от главата до петите в черно, само с един процеп за очите.

Друго е положението в големите градове. Там жените имат шофьорски книжки, заемат важни постове в администрацията и повлияни то телевизията и образованието, техният личен език умира. Надявам се всичко онова, което унижава човешкото достойнство да умре, но не и типичното и характерното за Йемен, за да остане тя една отличаваща се от останалия арабски свят страна, която трябва да се посети, за да се разбере.