|
Страница 1 от 4  Предпочетохме “натам” да е през Асеновград, “насам” през Хасково. След като излязохме от града на бъдещите булки, пред нас се откриха любимите форми на Източни(те) Родопи. Един от приятелите възкликна „Ех Родопе Родопе”- и... влязохме в омайния свят на Орфей.
В този свят всичко е различно , ако другаде е „красиво” там е „впечатляващо”.
Преди самия Кърджали има надписи „Авариен Изход” , няколко метра вдясно, надолу - пясъчен път. Предишния път ни отне доста време да осъзнаем, че е предвидено за зимата, ако откажат спирачките на колите. Сега с гордост проверих съобразителността спътниците си.
Имахме резервация за хижа „Боровица” и поехме покрай язовира.
Минахмe през циганската махала на Кърджали и през няколко селца. Спътниците ми се шегуваха – тук всяко село си има ракета (минаретата на джамиите) и космически кораб (куполи на църквите).
Преди хижата спряхме да снимаме тези скали с изрязани орнаменти по тях. През бинокъла се виждаха доста ясно, а аз си отбелязах, че е крайно време да си взема телеобектив. Настанихме се в хижата и се запътихме към брега.
На отсрещния бряг има(ло) (римска) крепост, която е доста запазена - за жалост не успяхме да я посетим:
Хижата има поляни с череши – много вкусни.
Около брега се забавлявахме с подскоци : И нощни снимки на прибиращи се към дома рибари:
|
gmail.com
