До остров Тасос /най-близкият до България чуждестранен остров/ може да се стигне през Кавала. След митническите формалности, които както обикновено продължиха по-дълго, отколкото трябва и пътя до Кавала, вместо в 16 часа, пристигнахме там в 22 часа вечерта и изпуснахме последния ферибот.

После се разбра, че това бил предпоследният му рейс и ще се върне. Разстоянието до там отнема  половин час, тъй като островът е само на 20 км. от гръцкия бряг. Под опънатото платнище на горната палуба се простират редици от пейки и човек може или да си почине на тях или да се опре на перилата и да наблюдава килватера отзад. И в 23 часа островът се появи на хоризонта.

Който закъснява, е възнаграден. Ние бяхме възнаградени с великолепна гледка на нощния Тасос, която предишната група, пристигнала навреме, не е имала щастието да види – като японски храм, окичен със светлини. Собствениците на хотели, за разлика от нашите, и в 23.30 часа чакаха своите гости на пристана. На нас ни се падна един възпълничък симпатяга, ловко катерещ се по склона нагоре, по който пълзеше главната улица на столицата Лимена. Хотелчето беше малко, бяло, с характерните зелени капаци на прозорците, 8 стаи и подстригана морава отпред. Ние си избрахме една на първия етаж, заради терасата, над която бе надвиснала смокиня и естествено ароматизираше стаята /стига да ви харесва уханието на смокиня/.

Бели къщи, пясък и Кока-Кола

В цената на престоя се включваше и вечеря, и по този начин единственото, за което трябваше да мисли човек по време на почивката си, бе как да си прекара по-добре времето и да се тъпче с цитрусови плодове на закуска. След един килограм портокали или половин диня, вече си готов да се запознаеш със забележителностите тук. Излязохме на основната артерия на столицата, която е толкова тясна, че два автомобила едва могат да се разминат. Касетки с домати, пъпеши, банани и какво ли не още се изсипват от двете й страни и се мерят в старовремски, окачени на стълб, кантари. Големи бели къщи, със стълбища без перила от улицата, с чадъри на Кока-Кола и Амстел хвърлят сянка върху магазините под тях, накичени с поставки за картички, хладилници с безалкохолни напитки и т.н. Но Лимена още от най-древни времена е бил най-важният град на острова. Дори и сега някъде може да се срещне под името Тасос. Когато няма туристи, в него живеят 2 400 души. Непрекъснатото му развитие, нагаждайки се според времето, е превърнало днешната Лимена в туристически град. Тесните му улички, широките му крайбрежни променади, малките магазинчета, които ви примамват с непознатите си стоки на изтока, таверните, от които се носи аромата на узо – всичко това привлича туристите.

По нея стигаме до пристанището – изобщо откъдето и да тръгнете, все стигате до пристанището – пъпът на центъра. Вляво се простират малки закътани заливчета, точно за влюбени – 7-8 на 3-4 метра, отделяни едно от друго от камара камъни, бавно потъващи в морето. Надясно пък е централният плаж, изкуствено удължен със скари, тъй като тук пясъкът е дефицитен, където може да срещнете някоя и друга разголена красавица.