Тракийци, финикийци и римляни

Тасос е малък остров, с площ 394 кв. км. и с население 15 000 души. През вековете сменя имената си – Идонис, Аерия, Етрия, Хрис. Околовръст го обикаля шосе, дълго 104 км. Не разполага с някакви особени забележителности и точно затова е толкова удобен за почивки. Планинският му релеф и средиземноморският му климат го правят идеален. Сутрин човек усеща ведрината и спокойствието, лъхащи от зелените хълмове, веселото слънце, което скоро потапя  целия остров в течния си мед и той заприличва на една огромна торта. Но възможно ли е в Гърция да има земя без история?

Тасос за първи път се споменава като колония на владетеля на остров Парос в началото на VІІ в. пр. н. е. Според Херодот името му идва от сина на финикийския цар Агенор, който тръгнал да търси отвлечената си от Зевс сестра – Европа. Когато стигнал острова, той се заселил на него, привлечен от красотата му. Преди това обаче там са живели траките. И самият остров е от групата на тракийските. Те започнали да разработват рудните му находища и да добиват изключително качественият бял мрамор, прочут и днес. През Х в. дошли финикийците, а през 493 г. пр. н. е. островът снабдявал войските на персийския цар Ксеркс в похода му срещу гърците. Негов покровител бил героят Херкулес.

След V в. пр. Хр. гръцкият вече Тасос процъфтява и си спечелва името “Атина на Севера”. През 340 г. пр. н. е. островът бива завладян от Филип ІІ и анексиран към Македония. Римляните, които идват на Тасос по-късно през 197 г. пр. н. е., са посрещнати от местното население като освободители. За разлика от всички останали, те не започнали да рушат и грабят, а допринесли за възстановяването на търговските отношения на острова със съседните му държави и дори дали някои привилегии на жителите му. Пътувайки към Филипи през 52 г. от н. е. апостол Павел също се отбил на острова, за да посее първите семена на християнството.

До началото на ХХ в. Тасос бил владение на турците. За кратко време е бил и български.

На северозапад от Лимена, само на метри от старото пристанище, пред Археологическия музей, е Агората, където разкопките извадиха на бял свят множество интересни артефакти. Следвайки почти заличен стар път, настлан с големи камъни и плочи, стигате до древния театър на Тасос, построен тук и останал до наши дни още от V в. пр. н. е., както ни информира Хипократ. Пътят до там си заслужава – едно леко, постепенно изкачване през смърчови горички, нетипични за топлото време тук, където необичайното им ухание се смесва с това на разклонените пинии. На върха, от който се открива чудесна гледка към целия град, до останките ще видите и малък параклис, построен на самия ръб на скалата, падаща отвесно надолу – езичеството и християнството си подават ръка. Най-горе е Акрополът от ІV в. пр. н.е., превърнат по-късно от венецианските владетели на острова в крепост.

Тасос и свещените му реликви

На Тасос съжителстват останките на езичеството и все още живото християнство. Докато сте тук не пропускайте да си вземете светена вода от православния женския манастир “Св. Архангел Михаил”, наричан за кратко просто “Архангелос”. Той е най-големият и най-добре известен манастир на Тасос. Твърди се, че в него се съхранява част от единия от четирите пирона, с които е бил прикован Исус Христос за кръста. Още от входа ще влезете в свят на ред и спокойствие. Манастирът е кацнал на висока скала над два вълшебни морски залива в местността Тимоня и гледката към Егейско море създава на посетителите му впечатлението сякаш манастирът е провесен във въздуха. А в църквата “Успение Богородично” на Тасос вече може да видите дългото и тясно червено-бяло знаме на Ричард Лъвското сърце, останало от кръстоносните походи.