|
Страница 5 от 6
Няколко метра по-близо към центъра на Стария град се намира Великата Сграда на Гилдията. От 14-ти век, сдружения на търговци и занаятчии играели важна роля в обществения живот на Талин. Колкото по-важна била гилдията, толкова социалният статус на членовете й бил по-висок. Сградата на Гилдията принадлежала на най-богатата гилдия и откакто била завършена през 1410 година не е променяна. Днес тук се помещава Естонският исторически музей.
След бързо хапване отново се върнахме в Стария град, за да разгледаме внушителната Стена на Омразата. През Средновековието напрежението между горния квартал в Тумпе и долната част на града често се засилвало. Тумпе се състояла главно от немските завоеватели, докато в долната част на града живеели предимно обикновени хора. Всъщност, често двата квартала се считали за два отделни града. Този факт бил засилен и от построяването на стена, която не включвала Тумпе. С нарастването на омразата, тази стена придобила прякора си.
След като излязохме от Стария град се озовахме на Парну Монт, оживена улица пълна с трамваи и автомобили. От едната страна се намираше малък парк, в чийто център имаше една тъмна статуя. Трудно беше да си представим, че един такъв малък паметник може да е посветен на едно такова значимо събитие от Естонската история. Статуята се нарича Мемориала на Кървавата Баня от октомври 1905 година. През този октомври повече от двайсет хиляди естонски работници излизат на стачка. Няколко дни по-късно руската армия открива огън в центъра на града в опит да разпръсне стачкуващите. Деветдесет и четири души били убити, а стотици ранени. На основата на паметника са изписани само четири цифри: 1905.
Според пътеводителя ни, Олде Ханза предлагаше средновековни естонски ястия нещо, което решихме, че не е за изпускане. Докато се настанявахме се убедихме, че изборът ни е правилен. Наоколо се разнасяха пълни бурета с бира, а менюто беше обширно. Месо от лос и мечка бяха само някои от по-интересните неща. Точно тогава един келнер се появи и ни връчи завита салфетка с прибори. „Ето оръжията ви!” избумтя той. „Наслаждавайте се на Олде Ханса!”
За стартер си поръчах изсушено месо от лос. Беше ми сервирано в платнена торбичка, завързана с парче въже. Развързах я и се вторачих в съдържанието. „Искаш ли малко месо от елен?” попитах Джоди, докато си пъхах парче месо в устата. „Можеш да си вземеш от червеното. Може би е от ноздрите.”
„Не бъде отвратителен. Как е на вкус?”
Аз задъвках жилавото парче месо. Имаше далечно напомняне на телешко. „Солено”, отвърнах. „Но не е зле.”
Основното ми ястие беше дори по-странно. Салами от лос, мечка и глиган, заедно с необичайна гарнитура, която може да бъде описана като неща от гората. В менюто не се казваше нищо за гарнитурата иначе щях да си поръчам нещо различно. Побутнах с вилицата тук и там. Беше наистина отвратителна комбинация. Къде беше Паник, ядосаният свещеник, когато имах нужда от него? Може би една публична екзекуция щеше да сложи край на тази лудост. Изядох надениците, които наистина бяха вкусни, но оставих останалото. Прокарах яденето с помощта на една странна на вкус билкова бира. И все пак, в крайна сметка, бях доволен. Не всеки ден му се случва на човек да яде лос, мечка и глиган в едно блюдо. Ура за Олде Ханса!
* * *
|
disagi.com
