|
Страница 3 от 6
Скоро се озовахме на кръстопът. По средата се намираше Котешкия Кладенец. В Средновековието той е бил основен водоизточник за града. Но след известно време хората започнали да вярват, че в него се е заселил воден дух, комуто трябва да принасят редовни жертвоприношения, за да не се ядосва. В зависимост от това кой пътеводител четете, ще разберете, че този дух е причинявал или наводнения или е карал кладенеца да пресъхва. За щастие, през 19 век кладенецът излязъл от употреба и бил покрит. Днес, едно кафе се намира точно срещу него.
Докато се изкачвахме по една стръмна улица към Toompea Hill, минахме покрай Kiek in de Kök, голяма, средновековна бойна кула. Буквалният превод на името й е „надзъртам в кухнята”, тъй като войниците, които били на пост на върха й, можели да надничат през близките комини и да надзърват в кухните. Днес, кулата е музей и има експозиция на предмети, свързани с историята на Талин.

Пет минути по-късно се озовахме на Тумпе (Куполния хълм). В исторически план, стръмните му склонове са били естествена защита от нападатели, а освен това предлагат и панорамна гледка към града и пристанището. Замъкът Тумпе бил построен от датчаните през 13-ти век. Крал Валдемар Втори нахлул от север и в крайна сметка победил. В чест на победата бил построен замъкът. От този момент започнали седем века чуждо владичество в Естония.
Куполът на православната катедрала се откроява сред забележителностите на Тумпе. Проектиран е от архитект от Санкт Петербург през 1900 година, като символ на владичеството на Русия, но днес това е просто един красив храм за поклонение. Вътрешността му е също така красива. Навсякъде могат да се видят мозайки, религиозно изкуство и необикновени икони.

В центъра на Тумпе се издига Куполната Църква, официално наречена Катедралата на Дева Мария. За първи път се споменава в историята на града през 1233 година. През 1684 година опустошителен пожар я разрушава. Скоро след това е построена новата църква, която може да се види и днес.
По обратния ни път към Стария Град обърнах внимание на Джоди върху колите в Талин. „Всички са нови и модерни. А погледни и към крановете. Има строежи навсякъде. Талин кипи.”
„Аз пък забелязах друго,” каза Джоди. „Няма боклуци. Погледни.” Тя беше права. Не можех да си спомня някога да съм посещавал по-чист град. Със сигурност всеки един град в Англия трябваше да се срамува.

По-надолу по Пик Стрийт, най-дългата улица в средновековен Талин, стигнахме до Къщата на Братството на Черноглавците. Братството е било гилдия от млади, несемейни търговци, които до голяма степен властвали над средновековен Талин. Организирали тържества и турнири, както и се грижили за организиране на защитата на града. Днес, сградата буди интерес с красиво изографисаната дървена порта.

|