Точно до тях се намира внушителна арка известна под името Великата Крайбрежна Порта. Това е една от двете остана ли до наши дни средновековни порти на Талин, другата е Портата Виру на другия край на града. До портата е известната Кула на Дебелата Маргарет, наречена така поради факта, че за времето си е била най-широката сграда в Талин. С огромната си оръдейна кула и петметрови дебели стени, Дебелата Маргарет осигурявала страховита защита срещу нападения. Днес, в кулата се помещава Естонският Морски Музей.

Накрая направихме кръгом и отново поехме по Пик Стрийт. Първата ни спирка по пътя беше църквата Свети Олев, най-голямата средновековна постройка в Талин. Тя има богата история. Преди петстотин години на църквата бил поставен висок връх, което я направило най-високата сграда в света по това време. Но от височината произлезли някои проблеми. Върхът действал като много добър гръмоотвод, който привличал светкавиците. Три пъти горяла сградата до основи преди да поставят най-накрая по-нисък връх. Но дори и така, тя все още била подходяща, за да се използва от КГБ за поставяне на антените им за комуникации.

След това се отправихме да търсим загадъчната квартира на КГБ. По време на съветските времена на Пик Стрийт номер 59 се е намирало най-мразеното здание в Талин. Хиляди хора били разпитвани там и впоследствие или разстрелвани или пращани в Сибир. Докато се приближавахме към сградата двамата с Джоди осъзнахме, че всъщност вече два пъти бяхме минавали покрай нея. Толкова сливаща се с пейзажа беше сградата, че не беше трудно да се пропусне. Една от чертите й беше особено зловеща. За разлика от всяко едно друго здание по улицата прозорците на мазетата на Щабквартирата на КГБ бяха зазидани. Не беше трудно да си представим защо.