Следващият ден беше последният ни в Естония.

Разходихме се до Площада на Свободата. Намираше се в южния край на Стария Град и всъщност сега беше паркинг. По Съветско време бил използван за военни паради. От едната страна на площада се намира голямо казино, а от другата се издига Часовникът на Свободата. Построен през 2003 година той има два стълба. На единия има часовник, който показва реалното време, а на другия – цифрово отброяване на годините, в които Естония е вече независима република. Показваше 14. Отправихме се на север към Стария град, да търсим руините на Харю Стрийт.

На 9 март, 1944 година, нацистка Германия все още е окупирала Естония, а Руснаците бомбардират Талин, убивайки повече от 500 души и оставяйки без дом 20 000 души. Най-зле ударена била Харю Стрийт, където цяла една пресечка била срината със земята. Докато се приближавахме можехме да видим останките от разрушените сгради в една тревиста местност, отделени с ограда. Тази забележителност била открита за публика през 1988 година.

Най-накрая стигнахме до Маркет Скуер. След няколко питиета в едно от кафенетата на открито, решихме да се изкачим на кулата на Общината. Вече на височина 30 метра спираловидната стълба ставаше все по-стръмна. А стъпалата ставаха все по-високи. И най-лошото – колкото повече се качвахме, толкова повече се приближаваха стените. Човек можеше да получи клаустрофобия. Но никой от двамата не разбра това, когато си плащахме 50 крони, за да влезем вътре. Въпреки че имаше надпис на входа, който гласеше Влизане на Свой Риск!

На половината път, на една малка платформа , спряхме да си поемем дъх. Бяхме доста задъхани. Бедрата ми горяха. Точно тогава един мъж на около шестдесет се появи отдолу. Лицето му беше зачервено и дишаше тежко. „По дяволите,” изруга на английски, „Надявам се, че имат екип за спешна помощ на върха.”

Скоро го достигнахме и него. Пет или шест души вече бяха там и се взираха надолу към пазара. Всички изглеждаха разнебитени и на предела на силите си. Присъединихме се към тях до един от прозорците. Гледката беше невероятна. След двайсетина минути отново бяхме на площада и пийвахме. Спускането по кулата беше тежко, но си струваше.

Пътешествието ни до Естония завърши. И двамата бяхме му се насладили. Отправихме се към летището щастливи от нашата трета мини-ваканция за 2006 година.