|
Страница 1 от 3
Има един популярен пътеводител за бакпакъри, написан от американски журналист за Пнон Пен през 90-те, чието заглавие е много красноречиво – „оръжия, момичета и ганджа (Guns, Girls and Ganja). Въпреки че днес е далеч по-сигурно и по-лесно достъпно място, и е станало популярна туристическа дестинация благодарение на невероятните храмове в Ангкор Ват, то все така си запазва духа на лудост, а историята му през последните 30 години обяснява много – размирната камбоджанска политика през този период кара Германия от 30-те години да изглежда скучна.
Пристигнахме в Камбоджа с бавните лодки от делтата на река Меконг и граничният полицай беше толкова заспал в обедното слънце, че за малко да забрави да си иска подкупа за нашите визи. След това се подложихме на неприятния масаж на гърба, който предлага едно пътуване с камбоджански автобус и накрая стигнахме столицата, Пном Пен. Ако се абстрахираш от праха, замърсяването и боклуците по улиците Пном Пен всъщност е един забележителен град.
Десетки пагоди храмове и дворци са разпръснати наоколо, едно живописно езеро и река са подходящ фон за красиви залези, а всичко това е комбинирано със (задължителното за тази част на света) френско колониално влияние. От времето на 80-те и 90-те години, когато този район беше изолиран за туристи, голям брой барове, ресторанти и кафета от западен стил са изникнали и това място наистина е изпълнено с живот. Камбоджанската кухня е еклектична смесица от тайландска и меконгска кухня.
Нощният живот в Пном Пен е наистина нещо, което трябва да се види – смесица от западняци, бакпакъри, секс туристи, нарко туристи и отрепки. След като си хапнал малко прилична храна и студена бира, можеш да си доядеш с пица с марихуана, след което да отидеш в нощен клуб и да се опиташ да познаеш кои от камбоджанските момичета, които те стискат за задника са професионалистки и кои са просто аматьори. Както казах вече това е едно лудо място. Комплексът на Кралския дворец е огромен и изключително внушителен - това е мястото, където кралското семейство живее и днес, а си е живяло и през последните няколко размирни десетилетия. Те дори били принудени да живеят от зеленчуците, които сами са си отглеждали в кралската градина по време на режима на Червените кхмери. Оттървали са се леко.

|