|
Страница 2 от 3
Сблъскахме се лице в лице с трагичното минало на камбоджанците на следващия ден, когато се отправихме към лагера на смъртта на червените кхмери в Чунг Ек с неговите масови гробове и купчини от черепи.
 Това е мястото, където така наречените врагове на Червените кхмери били избивани. Периодът от 1975 до 1979 е би могло да се каже сред най-невероятните в историята - от население от около 7 милиона камбоджанци почти 2 милиона загиват от ръката на режима на Пол Пот. Тази малка комунистическа армия от партизани, водена от един фанатичен марксист и финансирана от Китай сваля правителството (което също е било корумпирана военна хунта, завзела властта през 1970 г.) и се заемат да превърнат страната в държава от каменната ера. Всички е трябвало да напуснат градовете и да работят на полето – понятието за време, пари или семейство не съществувало. Всеки, който е имал образование е бил убит. Идеята била да се създаде аграрно общество, но без чуждестранна помощ и всички инженери, лекари и учители били избити, посевите и напоителните канали западнали и милиони умрели от глад.
Въпреки че всичко това ми беше известно преди да дойда, все пак се надявах (пътуването ми до полетата на смъртта и също така до S-21, бившето училище, което било превърнато в център за разпит и мъчение на червените кхмери) да се опитам да си отговоря на въпроса ЗАЩО. Поне при Холокоста на Хитлер или гоненията на Сталин е имало причина, колкото и ужасна да е била тя, която ти позволява да започнеш да разбираш причината за тези геноциди – било расистка омраза или параноидна жажда за власт. Но с Червените кхмери ти просто недоумяваш. Просто не мога да си обясня как на някого може да му хрумне, че е необходимо семействата да бъдат разделени и как може държавата да е по–добре без никой с образование. И всички тези жестокости са били извършени срещу съграждани. Това просто не може да се проумее. Дори още по-трагичен за камбоджанските хора е фактът, че следкато червените кхмери били свалени от власт от виетнамските нашественици през 1979, техните лидери просто се скрили в джунглите и упражнявали тихо, но мощно влияние върху камбоджанските политици, докато не ги постигнала естествена смърт през 90-те години. Как така са избегнали правосъдието е друг въпрос, който мъчи обикновеният кхмер.
Освен всичко това, продължава наследството на тази 20 - годишна гражданска война. Противопехотни мини. Най-гъсто минираната страна на земята - тези ужасни малки неща все още са навсякъде и убиват над 1000 души на година и осакатяват много повече. Всеки един град е пълен с жертви без крак или ръка, които или просят, или продават напитки. Но въпреки цялата тази трагедия камбоджанците се радват на живота – хлапетата по улиците се смеят и си играят, а уличните амбулантни търговци са дружелюбни, приемат „не” за отговор и ти пожелават приятен ден. Без да изпадаме в прекалени сантименталности, това наистина е урок за тези от нас на Запад, които като цяло имаме всичко, което си пожелаем. Имаше един човек, който беше пострадал от мина преди 15 години, която му беше откъснала ръцете. Той бута една количка и купува и продава книги втора употреба. Изкарва няколко долара на ден, а трябва да се грижи за семейството си. Но беше жизнерадостен, приятелски настроен и разговорлив и се пазареше с усмивка за книгите, които се опитвах да му продам. Помислих си за хубавия ми апартамент в Лондон, за спортната ми кола, за часовника ми и за редовните ми ски ваканции и едва можех да го погледна в очите – наистина ме беше срам.
|
Азия 
disagi.com
