И така сред трагичното близко минало на Камбоджа беше време да отидем и да разгледаме наследството от едни по-добри времена. Учудващо подобен автобус ни откара до Сиен Рийп, входа на Ангкор Ват. От 900–та до 1250-та година империята на кхмерите е сред най-големите в света, а столицата й Ангкор Ват бил най - големият град на земята с население повече от 1 милион.

Има десетки и десетки бивши дворци, манастири, храмове и всякакви видове грандиозни останки от този невероятен изгубен град. Джунглата е била погълнала повечето от руините и едва с идването на французите той бил открит отново за западния свят. По време на лудостта на 70-те и 80-те години, той бил силно миниран и едва през последните 5 години наистина е открит за западни туристи в широк мащаб. Има 5- звездни хотели, японски автобуси, хиляди амбулантни търговци, продаващи всякакви видове боклуци, но Ангкор Ват е достатъчно голям и величествен за да се издига над всички тях.

Прекарахме 2 дни в мотаене из руините в наетото от нас „тук-тук” такси видяхме от добре запазените величествени кули на самия Ангкор Ват до руините на бивши величествени храмове. Джунглата с формата на огромни дървета с дебели корени прониква във всяка една ниша или дупка от тези руини и създава фон за много интересни снимки – ето защо Холивуд идва да снима тук всеки един филм от типа „загубен град в джунглата”.Това наистина е едно забележително място.

И така след няколко потни дни в Камбоджа (при температури над 40 градуса и огромна влага) беше време да продължим нататък и след още едно горещо, прашно и мъчително друсащо пътуване с автобус бяхме отново в Тайланд.