За пръв път самолет кацнал в Непал през 1949 г., но това било 7 г. преди да построят първия път, свързващ Катманду с външния свят. А хеликоптери се люлеели в небето дълго преди да се появят първите камиони. Поради непристъпността на планинската държава въздушните транспортни средства били първите, които нахлули в живота на непалците.

Допреди 6-7 години щяха да са ви необходими седмици, за да стигнете до Бардия, в югозападен Непал. Сега е на ден път от столицата. Бардия е в тарай – преходна зона, която разделя равнината на Ганг от Хималаите и е била дива и нецивилизована, покрита с гъста джунгла.. Днес можете да вървите из Бардия с километри, без да видите джунгла. Вместо това минавате покрай жълти поля с цъфнал синап и ята от лудуващи деца в синьо-бели училищни униформи. Сега провинцията е нещо като страна на щастието, в която хората от планината идват да търсят щастието си.

През 60-сте год. Гулария, столицата на района, се състояла само от няколко сламени бараки. Джунглата притискала селището. Днес Гулария е забърза и мръсен град, нещо типично за големите метрополиси. Амбулантните търговци продават по улиците аудиокасети, шампоани, сапун – дори последното говори да революция в страната. Допреди няколко години хората не можеха да си го позволят и ако някой се миеше със сапун, предизвикваше тълпа около себе си.

Издигането на Бардия стана възможно поради три причини: строежът на път, кампания по елиминирането на маларийните комари и обезлесяването. Доскоро комарите бяха истинските защитници на слоновете, тигрите, гората и джунглата. Те спъваха човешкото нашествие и така пречеха за оголването на хълмовете и отравянето на реките с техния уникален животински свят като непалския сладководен крокодил напр.

През втората половина на 60-сте год. обаче маларията вече беше нещо, което не съществуваше и ако не напълно изкоренена, то поне подтисната. Но това позволи на селяните от планините да “колонизират” равнината, обезлесявайки я. В същото време чуждестранните инвеститори започнаха най-мащабния проект в Непал – строежът на магистрала, която да свързва източната със западната част на страната. Година след година работниците навлизаха все по-навътре  и по-навътре в джунглата. С всеки сух сезон магистралата се приближаваше до Бардия.

Въпреки интензивния дърводобив в преходната зона тарай, сега Непал има повече гори, отколкото преди 20 г. Милиони нови дървета покриват хълмовете около Катманду, които бяха голи по време на управлението на Рана.Това опровергава мнението, че екологичните проблеми на Непал започнали с края на изолацията й.

Бактапур е пълен с архитектурни забележителности и то толкова много, че ООН го включи в програмата Световно наследство. Въпреки това съкровищата му като Бактапурската пагода, най-високата в Непал, са занемарени и изоставени. В отговор на проблема градският съвет реши да отдели от бюджета си малка сума за възстановяване на пагодата. В Бактапур колите са забранени в историческия център на града, за разлика от Катманду, където неконтролираният растеж на населението и автомобилите предизвикаха смог над столицата. Тук дървените къщи и орнаменталната украса по тях са запазени, вместо да бъдат разрушени, за да отворят място за новите панелни блокове.

Днес непалците са навлезли в свят, от който няма връщане назад; дилемата им вече не е в липсата на избор или алтернатива, а напротив, в твърде големите възможности, които им предоставя съвремието. Отвореност към външния свят, но на каква цена – социална и екологична? Свобода – но свобода да правят какво? Това са някои от най-важните въпроси, на които непалците трябва да си отговорят, преди да продължат напред.