|
Страница 1 от 4
 Има далечни земи. И още по-далечни. А има и такива, които в онова кътче на колективното въображение, въпреки нахлуването на съвсем конкретни образи от телевизията и списанията, е най-далечната земя – Австралия. И точно поради тази причина за Австралия се знае твърде малко. Някак си в сянка остават, и то за пореден път, вътрешните части на континента, онези, в които няма нищо и представляват единствено пустини, но и онези, които заемат 70% от територията на Австралия. Затова мисля, че е крайно време да им обърнем малко внимание.
Това са огромни “безкрайно безбрежни” пространства, както обичат да казват австралийците, простиращи се на хиляди и хиляди километри, покрити с пясък, горещина, ярка слънчева светлина и червена земя. Когато първите европейци навлезли в нея, помислили, че са попаднали в Ада.
Пионерът сред тях е Чарлс Стърт, който през 1844 година тръгнал от Аделайд на север, като взел със себе си 11 коня, 30 вола и 200 овце за храна. В околността на река Купър, която пресича границата между днешните щати Южна Автралия и Куинслънд, той прекарал страшно сушаво лято. През декември и януари /там лятото е обратно на нашето/ температурата достигала 52 градуса С на сянка и въздухът бил така сух, че винтовете, с които били сглобени сандъците с багаж, изпопадали, гребените и изработените от рог дръжки на инструментите се разпаднали на люспи, косите на хората и вълната на овцете престанали да растат, а ноктите на пръстите станали чупливи като стъкло. Само това е достатъчно да илюстрира какво представлява вътрешността на Австралия. На него принадлежи крилатата фраза: “Пейзаж, който никога не се променя, освен към по-лошо.” Малко са експедициите, успели да прекосят този кошмар и да се завърнат. Малко повече са експедициите, успели да прекосят червения ад и да не се завърнат, като тази на Бърк и Уйлз, от която оцелял само един от 18-те участници и то поради спасителните екипи, организирани впоследствие. Д.Х.Лорънс, английски романист, посетил Червения център, пише: “Каква огромна, пуста земя... покрита единствено с изгорели храсти, призрачни, отдавна мъртви дървета, приличащи на трупове.
|
disagi.com
