В случай, че се чудите, наричам тази  статия „Разходка в облачната гора” понеже по-голямата част от „Пътя на Инките” минава в Облачната гора, която е влажна тропична гора, разположена на голяма височина, често покрита от облаци, дори по време на сухия сезон.

Нека да започна, казвайки че „Пътят на Инките” не е лека разходка...Трябва да призная, че ме учуди това, което бях чувала – че 80 и повече годишни жени предприемат това изкачване. Наистина не виждам как са могли да го направят освен ако са били: а) във феноменално добра форма или  б) върху гърба на някой носач. Беше абсолютно сигурно, без сянка на съмнение, 100%, най-голямото физическо предизвикателство, което някога съм предприемала. Както и да е, сега вече след като съм го направила, се чувствам напълно сигурна, че мога да направя почти всичко. Така че кой иска да ме последва в изкачването на Еверест?

Бяхме двама Канадци, двама Шотландци, 5-ма Американци, двама Австралийци и трима Англичани, плюс нашия главен гид, Карлос и още един гид, Герман. И като се прибавят  към това и 21 носачи и 2 – ма готвачи можете да си представите,  точно колко голяма беше групата ни. Всички бяха  малко тихи в началото, но това не продължи дълго време - по пътя където всеки спи било да другия и трябва да се споделя тоалетна и храна, както и кръв, пот и сълзи. Всъщност нямаше кръв, но имаше пот и сълзи понякога...

Щяхме да извършим пътешествието по стандартния 4-дневен маршрут, който започва на 82-рия километър. По разписанието на Карлос трябваше на първия ден да покрием 14 км, на втория 16 км, на 3-тия 8 км и да стигнем Мачу Пикчу след последните 6 км на 4 - тия ден.