|
Страница 4 от 6
Ден 3 – колко още остава Татко Смърф?
Ден 3-ти беше като разходка в парка в сравнение с това, което бяхме преживели през ден 2-ри. Не трябваше да станем прекалено рано (разбирайте около 6.30 часа).
Катерихме се само половин ден и си починахме повече от предишните 2 дни. Спряхме по пътя за да видим руините на „Phuyupatamarca” (Град в облаците) и Intipata (Слънчево място) преди да достигнем лагера ни в Wiñaywayna. Wiñaywayna означава „Завинаги млад”, което ми хареса много.
Самият лагер беше по-пренаселен, отколкото другите, тъй като е последният лагер преди да се достигне Мачу Пикчу. Заради това има и малко повече удобства (ако изобщо можем да ги наречем по този начин!). За 5 соле (бел.ред. местната валута, около 1.5 долара) можеш да вземеш душ (голям бонус!) , имаше дори и бар, в който ние всички щастливо настанени с бира или Pisco Sour (местно питие, която наистина ми хареса), се чувствахме чисти и свежи, когато видяхме най-съвършената дъга над планините.
В 4.00 се срещнахме отново в лагера за да отидем до руините на Wiñaywayna с Карлос. Понеже бяхме видели други руини по пътя, бях доста убедена, че тези ще бъдат подобни. Не бях подготвена за мащаба и красотата на тези.
Прилагам снимки, но повярвайте ми, дори не се доближават до истината. Руините бяха просто прекрасни и заобиколени от такава абсолютна красота (разбира се, все още не бях видяла Мачу Пикчу).
Слизайки по наклона в същинските руини, те изглеждаха почти нереални – сякаш някой ги е наложил над планината. Карлос ни разведе наоколо... Има водопад, който е разположен от дясно на руините и захранва с вода първо Wiñaywayna, а после продължава към Мачу Пикчу.
Ние се помотахме малко, направихме снимки, видяхме друга дъга над планините (третата ни за толкова малко дни - мисля, че това беше повече, отколкото съм видяла през целия си досегашен живот), и после се върнахме обратно в лагера за чай.
След вечеря имаше последна церемония, за да се сбогуваме и да благодарим на нашите носачи и готвачи (много от тях щяха да ни оставят на следващия ден с по голямата част от екипировката, със само няколкото останали за носене чували към Мачу Пикчу за последното ни връщане към Cuzco). Имаше смях, песни и танци (носачите пяха и издърпаха момичетата за танци, включително и мен).
Така, че беше хубав ден. Завършил с последна бира на бара и после в леглото, с готовността да се стане в 4 сутринта, за да се подготвим за последния преход към Мачу Пикчу – това, за което всъщност бяхме дошли.
|
disagi.com
