|
Страница 2 от 6
Ден 1 – През реката и в гората
Взеха ни в 8 сутринта от квартирата ни в Олантайтамбо и ни отведоха на едно от най-стресиращите яздения в моя живот. Пътят беше, меко казано, „леко неотъпкан”. Представете си шофиране в автомобил 4х4, който всъщност е автобус.
Накрая достигнахме главния път, пресякохме моста, който минаваше над река Урубамба и започнахме да се катерим малко след 10 сутринта. Направихме няколко спирки, включително за обяд около 13,30 и после продължихме към нашия първи лагер, който беше на място наречено Юнкашимпа.
Едно от нещата, което беше просто изумително, бе да се наблюдава как протича цялата операция. По време на пътуването, носачите, които бяха част от всяка група, буквално тичаха по пътеката, като носеха товар приблизително 2000 пъти по-тежък от собственото им тегло, стигаха до мястото за обяд или лагер преди всички и приготвяха обяда или палатките преди останалите хора, които с пуфтене и охкане извървяваха това разстояние. Като прибавим и факта, че те бяха обути само със сандали, а някои и сандали нямаха! Просто невероятно.
По-голямата част от деня беше страхотно – слънчево и топло...дори се усетих, че ми се искаше да бях взела някои от бодитата си със себе си (бях ги оставила всичките в хотела в Куско). Но, както Карлос ни предупреди, времето може да бъде много непредвидливо, особено по това време на годината и на височината, на която се изкачвахме. И не беше изненада, когато започваше да вали понякога по време на вечеря и захладняваше значително нощем, така че бях в спалния си чувал, носейки 2 чифта дрехи, шапка и ръкавици за по-топло.
Беше дълъг и относително натоварен физически ден – на вечеря обсъждахме как на някои хора ден първи им се е сторил като втория най-тежък ден. Нямахме никаква представа, че ще ни се наложи да се сблъскаме със същото и следващия ден.
Ден втори започна с едно от най-високите изкачвания, които някога съм предприемала. Бяхме събудени в 5.30 от носачите, застанали на входа на палатката с гореща вода и предлагащи избор от чай или кафе, за добър старт на деня. Закуската беше в 6, а в 6.30 отново тръгнахме на път, към прохода ”Мъртвата жена”.
Имахме всъщност два основни прохода за преминаване през втория ден. Първият беше „Проходът на Мъртвата жена”, разположен на 4,200 метра, което е най-високата точка при изкачването. Височината на лагера ни беше грубо, на около 3,500 метра.
|
Южна Америка 
disagi.com
