|
Страница 6 от 6
Огромността на този град, без да се брои природната красота и въпросът, как въобще Инките са успели да построят нещо в такъв мащаб и сложност в тази планина, буди възхищение.
След нашата обиколка, бяхме оставени сами до 13.30, когато трябваше да срещнем Карлос в един ресторант в града Мачу Пикчу (Aguas Calientes), намиращ се недалеч с автобус от Мачу Пикчу.
Помотахме се наоколо, видяхме някакво странно, малко животно, което живее в скалите и което мисля, че беше чинчила, но не съм сигурна – приличаше на кръстоска между плъх и катерица. След това се срещнахме за обяд в ресторанта и накрая си хванахме влака за Ollantaytambo в 4.20, където ни чакаше автобус, за да ни откара обратно в Куско.
След като си взехме душ и облякохме чисти дрехи, се събрахме в лобито в 9 часа за прощална вечеря в ресторант на име „Падналият ангел” – малко в стил „фънки”, но предлагащ много добри пържоли.
И така, да обобщим - вървяхме от километър 82 до Мачу Пикчу, което е грубо около 44 километра през 3 прохода – най-високия на височина 4,200 метра, и достигнахме Мачу Пикчу за 4 дни. Без съмнение това е едно от най-вълнуващите неща, които някога съм правила – а и мисля че повечето, ако не и всички от групата, биха казали същото.
Всички снимки и текст са със запазени авторски права. Използването им без писменото съгласието на автора е сериозно нарушение на Закона за авторското право.
<< Първа < Предишна 1 2 3 4 5 6 Следваща > Последна >>
|
Южна Америка 
disagi.com
