|
По-доброто изкачване на Мусала |
|
|
|
Автор Юли Пишев, Снимки:Валерия Динкова и Ивайло Филипов
|
|
неделя, 30 юли 2006 |
|
Страница 2 от 3
Пътят през резервата е добре обрасъл с клек, но точно преди нас беше рязано. Втори късмет. След един час ходене се стига добро място за почивка на реката. Оттам до езерата е още час. Не е трудно да рaзберете, че сте в циркуса, трудно е отдолу-нагоре да се локализират езерата и да се атакуват. Препоръчвам да вървите покрай клека, без да се завирате в него, докато не видите ясно изразена пътека или пирамидка. Уцелихме долното езеро и си починахме добре. Дотук девет часа. Местен бракониер ловеше пъстърви с размерите на цаци. Дано му е било сладко!
Върнахме се на поляната на подстъпите към върха и отведнъж намерихме пътеката. Има два водостока и тя минава встрани от десния.* Началото на изкачването е белязано от огромен камък сред тревата (2х3 метра и 1 м. висок), върху който има зелена маркировка, която ви насочва във вярната посока. Зелен е и клекът, който тук е съвсем непочистен и се лази. Верният подход е да се целите във връх Малка Мусала. Моментът на загубване на пътеката е след около половин час качване при една поляна, където морените се спускат на широк фронт върху тревата. Отново се държи вдясно от морените (към Малка Мусала) и в един момент се появяват пирамидки. След още десет минути отново по чудодеен начин се появява зелената маркировка и се стига до равна площадка под една пряспа със следи от бивак. Няма как да я подминете, защото на това място пътеката рязко прави завой наляво (даже и на картата) и със серпентини започва да се изкачва към главното било.
|
disagi.com
