|
Страница 2 от 3
Все пак нека ви кажа и как се стига до там. Ние пристигнахме в Сопот с автобус. Близо до автогарата има път, който води до две важни места: 1) лифт "Шамбала" - най-бързият и приятен транспорт до хижа Незабравка - за по-мързеливичките; 2) манастирa "Св. Спас" - за по-богобоязливите и всички, които просто искат да се отбият и да запалят свещичка, на това Възрожденско място. ((SURVIVAL NOTE: Не правете грешката да целувате невинно приятелката си в пределите на манастира, поради опасност монахините да й издерат очите (да - на нея)!!! Исус дава, но те никога!)) От там поехме по пътеката, криволичеща под лифта, и нагоре, нагоре през гората започнахме да се разтваряме в себе си.
Над нас парапланеристите не спираха да плъзгат крилете си в небето, изследващи въздушните течения. Топъл порив. Нагоре. Хладен въздушен пласт. Мек вираж и плавно надолу. Червени, жълти, лилави, сини крила. Цялата дъга мина над нас.
 Или ние минахме под нея? Вървяхме и по черен път, без който няма как да качат нужните строителни материали за обновяването на „Добрила”. Въпреки това вървенето по пътеката е за предпочитане, нищо, че отнема малко повече време. Най-стръмният участък стига до междинната станция на лифта. След това се върви доста по-леко. Втората станция се намира на една поляна разстояние от хижа Незабравка, но ние до нея така и не стигнахме. Все пак трябваше да си изпълним задължителната програма и да направим редовното си изгубване в гората. На един разклон с две табели: х. "Незабравка" и "х. Добрила", поехме по жалоните и рехавата пътечка към нашата си цел. Не знам красотите ли пораждат заплес у нас, чистият въздух ли ни омайва, но резултатът винаги е един и същ - на една недокосната от човешки крак планинска ливадка осъзнахме, че не виждаме никаква пътека. Не я търсихме дълго, но тази, която открихме след около час вървене, ни изведе на едно открито пространство, заобиколено от била, без никакъв знак за посока. Какво се прави в такива случаи?
 |
disagi.com
