|
Страница 2 от 4
За да охладим страстите решихме да тръгнем към централния площад, за да пием по нещо. По пътя видяхме една от специалните хумористични бронзови статуи, които бяха пръснати из Стария град. Името й беше Кумил. Всъщност тя е на по–малко от 10 години, но вече е станала фаворит за туристите. В момента има три теории защо е там. Първата е, че той е бил нещо като перверзник и е обичал да гледа под полите на младите жени. Втората е, че е бил работник в канализацията по време на втората световна война и се е скрил под земята, за да избяга от бомбардировките. След края на войната той е излязъл навън, с което се обяснява самодоволната му усмивка. А третата теория е, че е бил партизански лидер, който се е борил против руснаците. Всичко това звучи достоверно, но никой не знае със сигурност дали някоя от тези теории е вярна.
Привлекателният централен площад е сърцето на стара Братислава. В центъра се намира фонтанът Роланд, издигнат в чест на известен рицар от града. Интересно е, обаче, че мъжът на върха не е Роланд, а Максимилиан Втори, първият унгарски крал, който бил коронован в Братислава. Вечер районът около фонтана става сцена за многобройни улични артисти, жонгльори, джаз музиканти и танцьори.
Точно срещу фонтана се намираше друга бронзова статуя, която изобразява войник на Наполеон, почиващ си на градска пейка. През 1809 година армията на Наполеон обгражда града, а след това го превзема. Присъствието на една такава статуя, която да напомня за тези събития ни се стори странно. Но въпреки това статуята изглеждаше добре и ние не пропуснахме да се снимаме с нея.
По протежение на западния край на площада се издигаше старото кметство, което датира от 13-ти век. През различните епохи сградата е претърпяла множество реконструкции и добавяния в различни архитектурни стилове. Странно изглеждаше оръдейното гюле, което бе поставено на предната стена като напомняне за атаката на Наполеон от 1809г.
За да се изкачим на кулата на кметството влязохме в Историческия музей на Братислава. Екскурзоводките ни разведоха наоколо, като ни обясняваха на словашки да не правим снимки. Разгледахме разни древни керамики, монети, ръкописи и други, преди да ни бъде показан входа към стълбището на кулата. Гледката от върха беше забележителна. След като си поехме дъх се спуснахме долу в тъмницата. Първото, което видяхме бяха средновековни килии и ями. След това разгледахме зловещите съоръжения за мъчения.
Из цялата стая имаше картини на хора, които бяха измъчвани, рязани, разпъвани. Зачудихме се колко дълго човек може да издържи на такива мъчения. „Не съм сигурен, каза Майкъл, „но по време на френската революция някой си направил експеримент колко дълго една отрязана глава може да осъзнава какво се случва наоколо. Оказало се, че почти половин минута. Имайте предвид, че според записките, които били водени в този момент човекът, който правел експеримента трябвало да удря шамари на главата, за да държи очите й отворени.”
„О боже”, възкликна Фил, имам нужда от малко свеж въздух.
|
disagi.com
