|
|
Начало
|
Късче история в задния двор |
|
|
|
Автор Иван Попов
|
|
петък, 25 август 2006 |
|
Страница 2 от 2
След още петдесетина метра пътят прави завой и свършва пред малкия параклис. Преди го знаех като "Св. св. Четиридесет мъченици". Днес името е променено на "Св. Св. Кирил и Методий" и го открихме заключен с катинар. Не съм сигурен дали се правят служби повече от веднъж годишно заради местоположението му, но е тъжен факт, че преди известно време беше станал обект на вандализъм. Не можахме да погледнем вътре и не запалихме по свещичка, но пък извършихме един по-древен ритуал. Пред входа на параклиса има камък. Формата му е такава, че наподобява мост - дотолкова, че може да пропълзиш по него. И ние си полазихме - прави се за здраве, казват бабите.
 Най-голямо е удоволствието, когато се качиш на самия връх и се огледаш наоколо, докато те полъхва лекият ветрец, разтикващ горещината и рехавите бели облачета. Малко по-долу има новопоставена табела (намира се точно до един скрит в растителност ров с каменни стени - въпросният вход към тунела за Марица и единственият остатък от някогашна крепост), според която точно от този връх през 1230 година цар Иван Асен II-ри е ръководил успешната за българските войни битка при Клокотница. В този момент ти става ясно защо - намираш се на "планина" сред полето и всичко е като на тепсия. На изток се вижда Димитровград - познава се по високите комини и индустриалния сив смог. На юг обширните поля и селцата се стелят чак до полите на Родопите на 30-40 километра разстояние. На запад ясно се откроява Първомай, а далеч след него почти на хоризонта ми се мернаха и белеещите се блокове на Пловдивския квартал „Тракия”. При много ясно време сигурно могат да се забележат и тепетата. На север първо мяркаш пъплещото по линията влакче от новите придобивки на БДЖ - мотриските SIEMENS, които по интериора си наподобяват по-скоро луксозни рейсове за градски транспорт. Линията минава съвсем близо до река Марица, извиваща се постепенно на югоизток. ЖП спирката на село Сталево е по-близо до реката, отколкото до самото село и трябва да повървиш двадесетина минути по единствения асфалтов път за да стигнеш до центъра му. Отвъд гористия пояс на Марица може да се зърнат Яворовия Чирпан и далечните възвишения на Средна гора. Наоколо е толкова китно и красиво (особено напролет), че ти се иска да стоиш с часове. При желание може да се спуснеш и до Чуплака за да зърнеш и скритите зад него селца или да посъзерцаваш "баткото" от друг ъгъл.
Днес над равнината е тихо. Само селскостопанските машини и автомобилите по пътищата нарушават мълчанието - тишина спуснала се преди векове над бойното поле. Викът на победата вече е отекнал в историята. Но чувството за нея все още е останало там горе и се усеща и днес.
Всички снимки и текст са със запазени авторски права. Използването им без писменото съгласието на авторите е сериозно нарушение на Закона за авторското право
<< Първа < Предишна 1 2 Следваща > Последна >>
|
|
|
За да изпратите пътепис или ако искате да получавате известие за най-новите пътеписи, пишете ни на:
info  disagi.com
|
Времето
 |
София
21°C |
|
Знаете ли, че...
... полуостров Мала Азия е известен още с името Анадола...
|
|
|
|
