|
Страница 1 от 2  Когато кажеш на приятелите си: "Отивам на село за събота и неделя.", те съвсем закономерно започват да си те представят с мотиката в ръка и очакват след два дни да имаш тен на потник. Нормално, след като селото винаги е било символ на почтения и често неблагодарен кърски труд.И аз винаги съм възприемал така нещата. До сега. Миналата събота и неделя преобърнаха представите ми, или поне добавиха още един комплект нюанси към цялостната картинка - селото като обект на туризъм, като исторически артефакт и дори като медиум, запечатал безвъзвратно в себе си екота на минали събития.
Селото, за което говоря, се нарича Сталево. То е удобно сгушено в подножието на два хълма - Хасара и Чуплака. Дълги години съм ги възприемал просто като част от пейзажа, просто една сигурна отправна точка, когато сутрин излезеш сънен от къщата и все още се чудиш дали и днес ще е жегаво из равнината. Като малък съм слушал историята за тунел, тръгващ от крепостта на Хасара и излизащ чак на река Марица, лениво течаща на около два километра на север. Казвах си, че ще да е било наистина отдавна, при положение, че днес няма и помен от крепост там горе. Сигурно не съм ходил там повече от десет години. Сега сякаш вече беше различно...
Има два начина да се качи човек на Хасара (по-високият от двата хълма). Единият е да излезеш от селото по пътя към Ябълково и веднага да се заизкачваш към шубраците. Едно време имаше ясно очертани пътеки. Днес почти са се изгубили или просто не водят никъде - пред теб изниква стена от поне три - четири вида трънливи храсталаци. Преодоляването им е в най-добрия случай неприятно, особено във властващата през този сезон жестока жега.
Разстоянието до върха не е никак голямо - само няколкостотин метра, но по този маршрут може да ви отнеме часове. Вторият начин е доста по-добър. От центъра на селото пак се хваща пътя към Ябълково, но се завива надясно две пресечки преди изходната табела. Тази пресечка постепенно прелива в път на юг, минаващ точно между двата хълма. За Хасара се продължава по пътя наляво и за разлика от този към Чуплака е добре да държите пътя - само той ще ви изведе безпрепятствено и без забавяне на върха за не повече от двадесетина минути. Там горе първо минавате покрай Кралимарковската стъпка - монолитна скала с монтирана на нея метална стълба, позволяваща бързо да се озовете отгоре й, а там има няколко кухини наподобяващи по форма човешка стъпка и копито. Та според легендата, по пътя си през равнината митичният юнак просто стъпил на скалата и в резултат останали стъпките - неговата и тази на коня му. Супермен не ги може тези неща, си мисля аз.
|
България 
disagi.com
