|
Страница 5 от 6
След една бира (за 8 евро) в друго кафене, гледащо към водата, Джоди и аз се върнахме обратно на площад Сан Марко, проправяйки си път през тесните улици на Венеция. Безброй магазини продаваха красиви маски, но Джоди беше по- заинтересована от италианските модни бутици. Един магазин ми привлече вниманието. Там се продаваха само дамски ръкавици. Те бяха навсякъде, накичени на пластмасови ръце, които покриваха целия магазин. Скоро се присъединихме към тълпите за друго прочуто венецианско място – световно известния Мост на Въздишките.
Мостът на Въздишките е малка, покрита алея, която свързва старите затвори със залите за разпит в задната част на Двореца на Доджите. Построен през 16-ти век, името е било дадено от английския поет Лорд Байрон през 19-ти век. Байрон също разпространил популярния мит, че името на моста е било вдъхновено от знаците, които затворниците правели, когато за последно виждали Венеция, преди да бъдат екзекутирани. Всъщност по времето, когато мостът е бил построен, екзекуциите рядко били извършвани във Венеция. А повечето от престъпниците в затвора били просто дребни мошеници.
С напредващото време, Джоди и аз се шляехме около двете колони на Площад Сан Марко, мястото за среща за следващата част от нашето пътуване – разходка с водно такси по Канале Гранде. Петнадесет минути по-късно, бяхме седнали в моторна лодка с други дванайсетина човека. Както плувахме по основния канал шофьорът трябваше да съобразява движението ни с останалия воден трафик. Наистина бе оживено. И изглеждаше сякаш няма правила. Който се движи най-бързо е господар!
Това бе доказано след минута, когато бяхме избутани настани от друго водно такси. След няколко разменени горещи жестикулации от страна на шофьорите на двете лодки, продължихме да плаваме, а за щастие нямаше признак на повреда по корпуса.
|
Европа 
disagi.com
