|
Страница 4 от 6
От другата страна на камбанарията, към изхода на Канале Гранде, бяха колоните изобразяващи патроните на Венеция, Сан Марко и Света Теодора от Амасея. Марко е представен от крилат лъв, а Теодора стои на свещен крокодил от Египет. Колоните представляват официалната врата на Венеция и също са служили като място за екзекуции в отминали времена. Срещу камбанарията и в съседство с базиликата Сан Марко беше дворецът на Доджите. Построен между 14-ти и 15-ти век, дворецът е бил официалната резиденция на Доджите.
Докато се възхищавахме на неговата богато украсената му с мрамор външност, нашият гид ни събра отново. „Сега отиваме до музея на стъклото!”, каза тя. ”И това е нещо, което ще ви хареса!”
Посещението на музея на стъклото не беше един от приоритетите ми. Мисълта да се мотам в сграда пълна със стъкло не ме изпълни с радост. Но Джоди поиска да отидем и съм доволен, че стана така, защото това, което видях вътре не беше незабележително. Фабриката Мурано беше разположена малко след основния площад. Скоро бяхме в стая предназначена за действително правене на стъкло. Мъж, над 50 годишен, чакаше там, нажежавайки инструментите си. Когато всички бяхме вътре, мъжът премести дългия метален стик с голяма топка от червено разтопено стъкло в края. Без никакво суетене или врява, той започна да дърпа и да оформя парчета стъкло, докато само няколко секунди по-късно, започна да се оформя кон. Беше удивително. И докато всички гледахме, хипнотизирани от уменията на мъжа, със сръчно движение на ръцете му, предметът беше поставен на близката маса. И детайлът беше забележителен. Аз буквално не можах да повярвам на очите си, нито пък някой друг можеше. Ние всички избухнахме във възторжени аплодисменти, докато човекът правещ стъкло остана там, гледайки леко смутен.
Имахме няколко часа да дойдем на себе си. Джоди и аз решихме да отидем да хапнем. Следвайки препоръките на гида, избегнахме кафенетата на основния площад, като вместо това избрахме кафе с разумни цени, точно по продължението на Канале Гранде. Разглеждайки менюто навън, видяхме, че пиците бяха по около 8 евро. И си казахме, че не е толкова много за гениалната италианска пица.
Поръчахме си по една за всеки и аз си взех кутия кола, докато Джоди си взе половин бутилка червено вино. Виното беше превъзходно и докато чакахме да дойде храната ние хапвахме тънки солети. Пицата беше по-добра отколкото можехме да си представим. И толкова евтина! И тогава дойде сметката. Почти паднах на земята. Над четиридесет и шест евро за две пици и няколко чаши вино! Кутията с колата беше най-неприятното - 5 евро. Дневен обир! Но ние платихме въпреки това. Напуснахме кафенето търсейки известния Риалто Бридж.
Риалто Бридж е най-старият мост над Канале Гранде. Има пъстра история. Заменен от дървен мост през 1250, който включва подвижна централна част, така че високите кораби да могат да минават, присъствието на Риалто Маркет на източния бряг означаваше увеличено използване на пешеходната зона.
Скоро магазините са били построени на мост, който донесъл дори повече хора и толкова неизбежно, той накрая рухнал през 1444 и отново през 1524. Бил е построен отново в камък и завършен през 1591. Сега той е една от ключовите икони на Венеция. И гъмжеше от туристи. Ние бяхме сред тълпата, биейки се за крайно място за снимане на Канале Гранде. Беше като игра на ръгби.
|
Европа 
disagi.com
