|
Страница 1 от 3
Понеже бяхме много впечатлени от иновациите в БДЖ, а и изкушени от предложението за вкусните неделни мекички на бабата на един приятел, която живее там, та решихме да посетим Димитровград. Имаше една такава приказка, че град, чието име завършва на „град” не е кой знае какъв град, но ние не бяхме предубедени...
На болшинството от хората този град е известен като града, в който има огромен, евтин пазар за дрехи, е пропуснахме го този път, но следващия непременно ще отидем, сигурно ще е доста „колоритно”....

Пристигайки на гарата ни посрещна една поолющена сграда, малко контрастираща с влакчето. Вървейки към главната улица, едно от първите неща, които забелязахме, бе музеят „Пеньо Пенев”. Бяха ни казали, че не работи събота и неделя – странно, все пак щеше да ни е доста интересно да разгледаме.

По-нататък погледът ни вече бе прикован от една от многото, мащабни, сталинистки, типични за града сгради. Тук всичко е строено наведнъж, така че градът определено си има цялостен облик и сградите са красиви, ако се реставрират ще стане чудесно място за туризъм. Направи ни впечатление, че тези сгради са много масивни, здраво строителство. Интересно бе, че пред много от тях имаше приспособления за простиране на дрехи, разбрахме, че някога не е било позволено да се нарушава естетиката на сградите, чрез простори по терасите. И някои от по-възрастните жени все още спазваха това правило.

<< Първа < Предишна 1 2 3 Следваща > Последна >>
|