Разположен на западния край на Истрианския полуостров, Пореч е една от най-популярните туристически дестинации на Хърватска. Но все още тя не чак е толкова популярна, колкото би трябвало да бъде. Въпреки, че войните на Балканите завършиха през 1995г., петното от конфликта все още съществува. Хърватска за много хора е същата част от света като Босна и Косово, следователно държавата би трябвало да е разкъсана от войни, бедна и изостанала. Със сигурност не е мястото, където да прекараш 2 седмици. Е, Джоди и аз бяхме тук за да опровергаем това.

Знаете ли, че... попита ни Ивана, нашата невероятно красива екскурзоводка,... че вратовръзката и писалката с мастило са били изобретени в Хърватска?”. В автобуса за това се говори много. Що се отнасяше до нас, единствения известен човек от Хърватска, за когото бяхме чували, беше Горан Иванишевич, известният тенесист. „Също така Марко Поло е роден в Хърватска, обзалагам се, че не знаехте това! Роден е на хърватския остров Коркула, но се счита за италианец, понеже по това време островът е бил част от Венецианската република. Откраднали са ни нашия изследовател.”

Скоро спряхме пред хотела и екскурзоводката ни пожела: „Приятен престой в Хърватска и не пропускайте да посетите Стария град, много е красив!”

През първата ни сутрин в Хърватска, Джоди и аз се отправихме на една приятна, 15-минутна разходка към град Пореч. Адриатическо море ни беше от ляво, а пристанището на града прозираше през многобройните иглолистни дървета и ние веднага почувствахме, че не сме сгрешили с избора си за лятна ваканция. А и нямаше нито един танк наоколо!

След като преминахме през сергиите, където се продаваха обичайните туристически неща се озовахме до една царствено, червено - жълта сграда. Това беше градският дворец. Построен през 1910 г., той играеше ролята на кметство на града. Докато Джоди разглеждаше знамената, вниманието ми беше привлечено от някакво движение по стъпалата, забелязах един гущер. Подаваше си главата през пукнатина в една от каменните плочи. Разбира се, опитах се да го хвана, но той беше прекалено бърз. Само махна с опашка и изчезна. До мен Джоди се засмя.”Просто ги остави на мира. Вече не си малко момче.”