|
Страница 2 от 5
Само след завоя се озовахме на малък площад. Имаше една голяма банка и няколко кафенета, но най-интересното нещо беше едно средновековно укрепление. В древността град Пореч е бил заобиколен от градска стена. По време на средновековието тези стени били доукрепени с девет кули. Кръглата кула е една от трите, които са останали до наши дни. И вместо да е музей, както би било в Англия, в кулата сега се помещаваха кафене и бар. Човек можеше да седне на самия връх, да пийва капучино и да се наслаждава на великолепната панорамна гледка към града. Ние продължихме нататък и скоро се озовахме на главната пешеходна улица на Пореч, павираната улица Декуманус.
Имаше хора навсякъде. Повечето разглеждаха сувенирите, а някои пробваха от многообразните сладоледи, които се продаваха. Но ние с Джоди се бяхме запътили към втората от средновековните кули на Пореч.
Петоъгълната кула е била построена около времето, когато е била построена и Кръглата кула. Някога двете са били свързани със стена, която вече не съществува. Била е разрушена по време на наполеоновата окупация в ранния 19-ти век.

„Защо я наричат Петоъгълната кула?”, попита Джоди, не без резон. От мястото, където се намирахме, тя изглеждаше напълно квадратна. Но след като сменихме ъгъла на наблюдение видяхме и петата страна на кулата, която беше закрита от храсти. Близо до върха имаше гравюра на крилатия лъв на Св. Марк, символът на Венеция, спомен за близките връзки, които някога Пореч е имал с италианския град. Подобно на Кръглата кула и тук вътре имаше кафене и този път Джоди и аз не пропуснахме възможността да пийнем по кафе докато се наслаждаваме на гледката под нас.
|