|
Страница 1 от 3
 „Блед*? Това звучи малко страховито”, каза Джоди, когато за първи път предложих да посетим това малко градче в Словения, най-северната от бившите югославски републики. Седяхме до басейна в Пореч, Хърватска и току що бях открил, че има организирана екскурзия с автобус от хотела ни до алпийския град Блед. „Знам, но това място изглежда невероятно. А и е наистина близо до Хърватска,” отговорих й. „Има езеро и замък до езерото. Изглеждат наистина прилично.”
Но думата „прилично” не е достатъчно силна, за да се опише колко невероятно красиво се оказа езерото Блед. Както и всяка една друга дума. Дори и снимките едва могат да предадат тази красота. Но всичко това дойде по-късно. Първо ни се наложи да станем с пукването на зората, за да се настаним в автобуса за тричасовото ни пътешествие до Словения.
Словения се намира между Алпите и Средиземно море и е малка страна пълна с планини и реки. През 2004 година страната беше приета в Европейския съюз и икономиката й е доста силна. Местната валута, толар, ще бъде заменена от еврото през 2007. Ние, обаче, и сега имахме малко в джоба си и искахме да ги похарчим.
Преминаването в Словения щеше да ни е първото пресичане на граница по суша. Затова бях доста развълнуван. Представях си само кадри от филми със шпиони, които се опитват да преминат незабелязани покрай граничната полиция. Обърнах се към Джоди и й прошепнах с най-добрия си руски акцент. „Добре ли скри документите? Щъркелът ще прелети в полунощ.”
„Чуваш ли се какви ги дрънкаш?” каза Джоди, като поклати с глава. „Отиваме в Словения, а не в Беларус...”
Както се оказа, да се премине границата на Словения не е никак трудно. Автобусът спря, една униформена служителка се качи и разгледа паспортите на всеки. Никой не беше изхвърлен от рейса и скоро отново поехме към вътрешността на Словения, а аз бях благодарен, че съм скрил така добре микрофилма...
Скоро гледката отвън започна да се променя. Храстите, които са характерни за Средиземноморието, започнаха да се заменят с иглолистна растителност и хълмове. Не след дълго обстановката вече беше изцяло алпийска. „Добре дошли в Словения,” каза екскурзовода ни, двайсет и пет годишна хърватка на име Ивана. „Позволете ми да ви кажа малко повече за тази страна...”
Всички слушахме, докато Ивана ни разказваше как Словения е била най-богатата от бившите югославски републики. За това е допринесло и войната, или по-скоро липсата на война. „Войната е продължила едва десет дни, така че повечето от инфраструктурата не била разрушена. Нямало и разрушени сгради. Хората са могли да продължат живота си. А това е добре. Тази страна е изключително красива.” От това, което се виждаше навън тя беше абсолютно права.
|
gmail.com
