„Първо ще посетим замъка,” обяви екскурзоводката. Тя ни обърна внимание да погледнем в точната посока. Замъкът беше кацнал на един скалист връх, заобиколен от гъсти иглолистни гори. Ако внезапно се беше летящ дракон с един хобит на гърба му това нямаше да изглежда не на място. „С автобуса ще се качим почти догоре, но последните няколкостотин метра ще вървим пеша. Няма да ви затрудни. А и гледката от върха ще ви се стори зашеметяваща.”

Десет минути по-късно вече се задъхвах по пътя нагоре към Замъка Блед. Но за някои други това беше още по-трудно. Жената пред нас сумтеше и пръхтеше като разярен кон. Но все пак всички се добрахме до върха без инциденти. А Ивана се оказа права, гледката към езерото на фона на Алпите зад него беше просто невероятна. Изглеждаше като картичка накъдето и да погледнехме. Водата беше тюркоазена и имаше един самотен остров в далечния край на езерото. По-късно щяхме да посетим острова, но засега Джоди и аз се разхождахме из замъка и попивахме гледките под нас.

Въпреки че наскоро замъкът Блед беше празнувал хилядния си рожден ден, всъщност по-голямата част от него е била построена през Средновековието. Изцяло е реновиран между 1951 и 1961 година. Днес в замъка се помещава музей и изложбена зала.