|
Страница 3 от 3
След половин час вече се намирахме долу в град Блед и имахме на разположение свободно време. След като хапнахме, където похарчих част от моите толари, Джоди и аз се присъединихме към останалите от групата ни, за да посетим малкия остров в езерото.
За да стигнем до там се качихме на една подобна на гондола лодка, която се наричаше „плетна”. След като ни отблъсна от брега, капитанът ни се настани отзад на лодката и започна да гребе към острова. Всичко беше напълно спокойно и докато се приближавахме към острова, Ивана ни разказа още интересни подробности за него.
„На острова има деветдесет и девет стъпала, които водят до църквата,” обясни ни тя. „Има обичай в Блед, по време на брачната церемония младоженецът да носи булката нагоре по стълбите, а тя да мълчи.” Ивана замълча за момент и погледна към острова. „Сьщо така има и една легенда за това място. Преди стотици години една заможна жена дарила цялото си богатство на църквата. Бижутата й били претопени, за да се направи камбаната. Когато камбаната била готова започнали да я поставят, но за съжаление камбаната се изплъзнала и паднала в езерото. Според легендата, ако вятърът духа от правилната посока, може да се чуе как камбаната бие в памет на починалата жена.”
След като слязохме на острова започнахме да се изкачваме по стъпалата. Отначало това не ме затрудни особено, въпреки че не носих никой. Църквата на острова е от десети век. Беше малка, но красива. Разгледахме олтара, където имаше златна статуя на Дева Мария върху легло от рози. По църковните пейки имаше неколцина души, които се молеха. Изглежда нямаха нищо против шайката британски туристи, които бяхме нахълтали в местото им за поклонение.
След като отново се върнахме на брега взехме автобус до центъра на града. Ивана ни поведе през множеството магазини до едно кафене на открито. Време беше да похапнем торта. Град Блед се слави с ваниловите си торти и всички изядохме по една. Моята беше много вкусна.
„Не се притеснявайте,” каза Ивана, след като забеляза израженията на някои от жените в групата. „Тези торти не са като вашите. Те са...как да се изразя...по-леки. Опитай те ги и ще се уверите сами. Страхотни са!”
Пътешествието ни до Словения приключи. Време беше да се върнем в Хърватска. Но от това, което видяхме се убедихме, че на това място си струва да се дойде отново. Езеро Блед през зимата вероятно изглежда приказно.
* блед – от англ. bled „с източена кръв”, „прокървял”
Всички снимки и текст са със запазени авторски права. Използването им без писменото съгласието на авторите е сериозно нарушение на Закона за авторското право
<< Първа < Предишна 1 2 3 Следваща > Последна >>
|
Европа 
disagi.com
