|
Автор Георги Илиев, снимки: Гудвин
|
|
сряда, 22 февруари 2006 |
|
Страница 1 от 3  Да се пътува с кола до Молдова, през февруари, когато пътната ни мрежа е „проходима при зимни условия” вероятно не е най-добрата идея, но понякога се водим не само от най-добрите си идеи...
През февруари 2005 зимата отново ни „изненадва” със сняг. А мен ме изненадват с новината, че трябва да пътувам до Кишинев, Молдова. Е, нищо пък, може да е интересно, казвам си докато товарим служебния Голф. За Молдова знанията ми не са особено енциклопедични, за това се налага да ги поопресня чрез Интернет. Населението на тази малка страна, заобградена от Румъния и Украйна, е под 4 милиона души. Столицата е Кишинев, с население около милион. През 1945 г. Молдова става част от бившият Съветски Съюз, а от 1991 г. е отново независима държава. Молдовският език е всъщност румънски.
Може би най-силно развитият отрасъл на страната е винопроизводството. Всъщност страната се нарежда сред най-големите производители на вино в света. Ежегодно в Кишинев се провежда панаир на виното, подобен на нашата Винария. Именно този панаир, ВинМолдова 2005, е поводът да се отправим към Молдова.
И така, вече сме на път. За да направим пътуването си още по-изпълнено с емоции потегляме от Пловдив за Русе през късния следобед. След 4 часа пристигаме по тъмно на брега на Дунав. Русе е интересен град. Архитектурата в центъра на града пази спомена за времената на следосвобожденското бурно развитие. След кратка нощна разходка из града се прибираме в хотела, за да се подготвим физически и психически за следващия ден, в който ни престои пресичането на две граници.
Това е първата ми среща с румънски митничари и чувствата ми са смесени. За мое учудване преминаваме сравнително бързо и без нужда от рушвети. Все пак румънците са измислили достатъчно много официални такси – еко-такса, такса за винетка, и т.н. Разбира се, моментът на истината дойде бързо. Само стотина метра след границата ни спира румънски катаджия и на развален български ни иска 40 евро за някаква си измислена такса. „Традиция, традиция, татко..” казва и тупа по рамото колегата ми. В крайна сметка „традицията” ни излезе само 10 евро.
Румънците влагат изключително много средства за развитие на инфраструктурата си и пътищата. Оставаме приятно изненадани от перфектните им главни пътища (а и не само главните), по които спокойно можеш да караш с доста висока скорост.
До границата с Молдова не срещаме трудности. Пътищата продължават да са хубави и няколко часа по-късно спираме пред румънско-молдовската граница. Тук все още личат следите от съветските времена. Високи вишки напомнят, че това някога е била външна граница на СССР. На границата нямаме проблеми. Е, един от митничарите си пробва чувството за хумор: „А болгарское бренди взяли?”. „Нет, забыли...” отговарям аз, учтиво засмян. Отново сме на път.
|
gmail.com
