|
Автор Георги Илиев, снимки: Гудвин
|
|
сряда, 22 февруари 2006 |
|
Страница 2 от 3
От границата до Кишинев са около 90 км, а пътят преминава през непрекъснати лозя и малки горички. Снегът започва да се увеличава, а парите влагани за поддръжка на пътя явно намаляват. По време на цялото пътуване до столицата срещаме едва няколко автомобила, дръзнали да се движат по непочистената от сняг магистрала.
Изведнъж брезовите горички и лозя свършват ненадейно и ни е се озоваваме в Кишинев. Липсата на преход от зимната пустош до едномилионния град леко ни озадачава, но за кратко. Движението в града е натоварено и доста хаотично. В сравнение с тукашните шофьори, ние в България караме като английски джентълмени. Но подобно и у нас колите са само два типа – нови лимузини и трошки.
Кишинев е огромен град. По площ със сигурност е по-голям от София. Всичко е строено със замах. Булевардите са широки и прави, сградите мащабни. Хората, както навякъде биват разни. За наше щастие, по време на неколкодневния ни престой в града се запознаваме само с приятни хора, които оставят у нас хубави спомени от столицата на Молдова. И разбира се, споменът за хубавото молдовско вино...
|
Европа 
disagi.com
