Станахме, свежи и бодри. Закусихме, пийнахме поредната доза чай и този път с леки раници поехме още по-бодри от предните дни. Този път маркировката беше повече от страхотна и дори от части се губеше тръпката от прекалената ясното. Вместо за 3,5 - 4 часа, взехме отсечката за 2 часа и 30 мин. На Чудните Мостове беше адски красиво. Направихме много снимки, взехме си печати.
Тръгнахме до разклона за Забърдо. 7 километра, които трябваше да минем за 2 часа, за да хванем единствения за деня автобус към Асеновград. Поне такава беше информацията. Взехме километрите за час и нещо. За нещастие обаче се оказа, че въобще няма автобус от Забърдо. Алтернативата беше или да слезем пеша до пътя Смолян - Пловдив, което беше 10 километра, или да отидем до Забърдо на 3-4 км и да търсим някой доброволец да ни откара до Синьото Ханче поне. Избрахме трети вариант - да се разделим на три групички и да ходим към разклона на 10 км. Като същевременно да стопираме всяка кола, която мине по пътя. Е, оказа се, че не минават почти никакви коли. Аз и Христев тръгнахме първи. След нас бяха Стефан и братовчед ми, последни бяха Мимето, Спикито и Вальо. След 20 мин ходене първата кола, която мина покрай мен, беше качила тримата последни. След още 40 мин мина втора кола, в нея бяха другите двама. Бяхме щастливи, че поне другите се прибират успешно. Остана само аз и водача да стопираме някоя кола. Е, да, ама не. Отново застой. Минаха 2 коли и никоя не прояви желание да ни повози. Взехме си пеша разстоянието и поне бяхме щастливи, че на този път има голям трафик и няма да плащаме за автобус, а ще си ходим на стоп.
Е, отново изненада. Платихме си за автобус.
Прибрахме се успешно. Събрахме се всички и равносметката, която направихме беше: 60 км поход, 3 дни, 7 човека, изтощени до смърт, но много щастливи.
Идното лято ще направим по-мащабен поход.
Снимки: архив автор
disagi.com
