|
Страница 5 от 6
Точно на устието видяхме множество постройки на рибарско селце. Някои от къщите бяха наколни други не и това беше причината да бъдат залети от водата. Сгушени между тополите те се мъчеха да устоят на голямата вода. А ние, развълнувани от вливането, ги подминахме и се понесохме по спокойното течение на Дунав.
По равната повърхност на реката се виждаха ясно къде се образуват водовъртежи и различните скорости на теченията. На север от нас по-близо до Румънския бряг премина върволица от шлепове. Вълните, които образуваха със закъснение достигнаха до нас и плавно ни разлюляха.
Малко по-надолу стигнахме до залятата хижа Янтра и акостирахме до асфалтовия път. Тук ни чакаха Венци и Мария в компанията на няколко рибари, които си ремонтираха лодките. От тях разбрахме, че не е проблем да се спуснем до мястото, където бяхме запланували и че не плаването по реката е забранено, а риболовът. Обнадеждено от това, след като отдъхнахме отново потеглихме, като трябваше да минем 20 км по Дунав до мястото, където Венци да ни вземе. На професионален речен език от километър 536 до 516. Тръгнахме отново носени от течението, като следяхме километричните табели. Наско беше разочарован, че реката не е така населена с лодки, катери, шлепове както си я представяше.

Не след дълго пред нас се показа остров Батин, решихме да го заобиколим от южната му страна. Понесохме се надолу като се редувахме в гребането. Някъде по средата на острова открихме скрита в дърветата модерна постройка. Насочихме лодката и видяхме една двуетажна дълга сграда още незавършена с голяма веранда. Цялата постройка беше вдигната на колони така, че въпреки високото ниво на водата и това, че всичко около нея беше залято тя бе незасегната. Направихме една обиколка около сградата, като извършвахме своеобразен слалом между дървета, строителни материали и дори лек автомобил залят до волана незнайно как и за какво озовал се на този остров. Разгледахме и гърба на сградата и отново се плъзнахме по реката за да прекосим ръкава и да отидем от другата – южна страна и да спрем до една платформа с катер от който през усилвател струеше някаква радио станция. Ако не броим безмълвното куче, което седеше и охраняваше катера друга жива душа не видяхме и продължихме точно когато по радиото съобщиха че е 15.00 часа.

Дали изминаха и петнайсет минути от тръгването ни, когато времето реши да ни покаже, че все пак сме тръгнали да търсим приключения. Небето потъмня и излезе силен поривист източен вятър. Вълните не закъсняха. Отначало само набраздени постепенно те набираха сили и ставаха все по застрашителни за устойчивостта на кануто ни. Опаковах добре фотоапарата си и се захванахме здраво да гребем, защото без гребане по вероятно с този вятър беше да стигнем Шварцвалд отколкото мястото, където ни чакаха. Дунав явно бе решил да покаже, че не е съвсем безобидна река. Вълните достигнаха до такива размери, че си правеха бели гребени и всяка една се стоварваше върху носа на кануто, като пръските и ни обливаха лицата. Доброто на ситуацията ни бе това, че вятърът бе насрещен и посрещахме вълните с носа, а не с борда, ако беше например от север нямам на идея къде из наводнените гори по брега щяхме да се крием за да го изчакаме да спре.
|