Из галерията...

RSS Feeds

Начало arrow България arrow По Янтра
 
По Янтра Печат Е-мейл
Автор Тихомир Радев   
четвъртък, 28 септември 2006
Подминахме остров Батин и когато се вляхме отново в цялото течение на реката, като че ли нещата станаха още по зле. Единственото ни спасение от преобръщане беше гребането. Ако за момент спирахме да гребем вятърът веднага тръгваше да завърта лодката или с левия или с десния борд към него. Издигане, спускане, забиване на носа на кануто във вода, плиски в лицата ни и пак издигане и спускане и гребане. На моменти поривите поотслабваха и ние използвахме тези затишия да отдъхнем и след това пак се залавяхме да гребем. И така докато не се спуснахме до, предполагам, пак някакво рибарско село, което също беше залято. Движехме се между ел. стълбове и можеше само да се предполага, че там е имало улица. Завихме покрай ограда с табела природна забележителност, но по-надолу надписът не се четеше, защото беше във вода, а зад оградата от водата стърчеше някаква конусовидна скала. Последен завой между овошки и ето ни при колата - изморени изгорели от слънцето в началото на деня и безкрайно доволни.
 

Натоварихме лодката на автомобила и потеглихме умълчани всеки в своите си мисли. А аз отново се питах какво повече е необходимо на човек? Една красива река, една стара лодка и една още по стара неосъществена мечта.

 

Ето как два дни осмислиха многобройните часове на хлапето клечащо край реката със замечтан поглед, копнеещо за пътешествия  и нови открития. Детинско ли е? Да! Но точно това детинското в нас ни запазва до някъде чисти от пошлостта на зрелостта, това детинското ни дърпа да правим понякога лудории и по този начин да се стряскаме, че сме Боже още живи, това детинското в нас ни дава силите да продължим напред, защото точно то мечтае, а човек умирал когато спирал да мечтае. Не зная чия е тази мъдрост и въобще дали е нечия или просто това е живота, но в нея се крие един огромен двигател, двигателя на нашия живот.

 
Та щастлив съм не заради себе си, а заради онова хлапе, защото му бях длъжник и все още съм му…   

Пътеписът е публикуван също в: Личната страница на Тихомир Радев, www.tiver.hit.bg

 

 

Всички снимки и текст са със запазени авторски права. Използването им без писменото съгласието на авторите е сериозно нарушение на Закона за авторското право



 
 
  
За да изпратите пътепис или ако искате да получавате известие за най-новите пътеписи, пишете ни на:
infodisagi.com
  
  
 

Знаете ли, че...

... нашенските кукери имат свой аналог в една област във Венецуела, наричат ги „дяволи на Яре”, като вместо чанове, те използват маракаси...

 

 
 
Използването на материалите в сайта без писменото съгласие на авторите е сериозно нарушение на Закона за авторското право.
Disagi.com не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните авторски материали. Дизайн Студио Артемида